15 браншови организации атакуват методиката за „справедливи цени“

Хранителната индустрия предупреждава за правни рискове и възможен натиск към поскъпване.

Национално представените браншови организации от хранителната индустрия, членове на Националния съвет по храните, изразиха сериозна загриженост за проекта на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите.

Според становището, след анализ и опити за практическо прилагане на предложените формули и алгоритми са установени принципни и технически проблеми. Организациите посочват, че те поставят под въпрос приложимостта на методиката. Под съмнение е и икономическата и правната ѝ обоснованост. По оценката им подобен механизъм може да има негативни последици за хранителната индустрия. Може да засегне и функционирането на свободния пазар в България.

Агрегираните данни не дават цена на конкретен продукт

Един от основните проблеми, описани в становището, е използването на агрегирани данни за широки продуктови категории. Те се прилагат при изчисляването на стойността на конкретни стоки.

Организациите посочват, че данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не отчитат разнообразието на артикулите. Не се отчитат и различията в характеристики, качество, марки и разфасовки. Затова средната цена за категория може да се разминава с реалната икономическа стойност на конкретен продукт.

Отделно, според становището, за три от 17-те продуктови категории липсват нужните котировки в посочения източник. Те са хляб, свинско месо и кренвирши. Това, по думите на организациите, прави алгоритъма неприложим за тях.

Като възможен вариант се предлага, ако подобен подход въобще се използва, да се ограничи до малък брой най-потребявани конкретни продукти. Организациите добавят, че е по-работещо да се използват анонимизирани реални доставни цени от производители и търговци. Условието е да се гарантира запазване на търговската тайна.

Най-ниската цена като база според бранша изкривява пазара

Браншовите организации определят като проблемна концепцията за първа ценова линия и използването на т.нар. котвен продукт. Според тях поставянето на най-евтиния продукт, често собствена марка на търговска верига, като база за сравнение сваля референтната стойност за цялата категория.

По тяхна оценка подходът не отчита разликите в качество, произход, иновации, устойчивост и добавена стойност. В становището се предупреждава, че така може да се стимулира изместване към по-евтини продукти. Може да се ограничи разнообразието. Може да се обезкуражат инвестициите в качествени и иновативни български продукти.

Организациите предлагат котвеният продукт да се определя като най-потребявания или представителния продукт в категорията. Те настояват да не се избира най-евтиният продукт.

Спорни правни елементи и риск от повишаване на цените

В становището се поставя въпрос за съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. Според организациите въвеждането на т.нар. коригиращ фактор и използването му за симулиране на доставна или заводска цена излизат извън законовата делегация.

Като особено притеснително е посочено предложението за 10% диапазон на отклонение от изчислената справедлива стойност. Над него се предвижда наблюдение. Според организациите това създава риск индикативната стойност да се превърне в инструмент за намеса в ценообразуването. Те настояват тези разпоредби да отпаднат.

Критики има и към използването на данни от френската Обсерватория за формиране на цените и маржовете (OFPM). Организациите подчертават, че OFPM има аналитична функция. По тяхна позиция тя не определя справедливи стойности, нито норми за допустим марж или санкции. Те посочват и технически несъответствия при пренасяне на показатели от френския модел.

Отделен проблем, според становището, е липсата на ясни критерии за избор на референтни държави в ЕС. Организациите твърдят, че експериментални изчисления с различни групи държави дават разлики над 10%. Това, по тяхна оценка, създава възможност за субективен избор на референтни пазари.

Сериозни забележки има и за използването на частни и платени източници за ключови параметри. Посочени са данни от McKinsey и EuroCommerce за целевия EBIT и данни от NielsenIQ за европейските цени на дребно. Организациите подчертават, че засегнатите предприятия нямат достъп до тези бази. Това според тях не позволява проверка на входните данни и оспорване на изчисленията.

Най-тежкото предупреждение е за възможен обратен ефект. Според становището ежедневното публикуване на цени на ниво конкретен артикул, в единен формат и срок, заедно с публикуване на медианни цени по категории, може да създаде прекомерна прозрачност. По оценката на организациите това може да улесни координирано поведение между конкуренти.

Организациите посочват и риск държавно обявената справедлива стойност да се превърне във фокусна точка за цените. Те предупреждават, че ако стойността е по-висока от реално прилаганите цени, механизмът може да стимулира повишение, вместо понижение.

В заключение браншовите организации призовават правителството да преразгледа предложените политики. Те настояват да не се създават прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици.

Становището е подписано от 15 национално представени браншови организации от хранителната индустрия. Сред посочените са Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Съюзът на пивоварите в България, Съюзът на птицевъдите в България и Асоциацията на свиневъдите в България.

Още новини в категория България