Адвокат Мартин Костов предупреждава: заем от 1000 евро може да стане 2000

Законопроектът за потребителския кредит мина комисия единодушно и влиза в пленарна зала.

Новият законопроект за потребителския кредит, с който България трябва да транспонира Директива (ЕС) 2023/2225, модернизира част от правилата, но според правен анализ на адвокат Мартин Костов отнема ключови материални защити точно при най-рисковите заеми. Проектът вече е минал единодушно през комисия в Народното събрание с 19 гласа „за“ и предстои първо четене в пленарна зала.

Костов посочва, че проектът има безспорни плюсове. Разширява обхвата към нови онлайн продукти. Ограничава подвеждащата реклама. Забранява предварително отметнатите полета. Въвежда по-подробна оценка на кредитоспособността. Дава право на човешка намеса при автоматизирано решение.

Според него проблемът е, че по-добрите формуляри не компенсират отслабената защита след подписа. Точно там рискът за потребителя е най-голям. Това е моментът на начисляване на цена, просрочие и извънсъдебно събиране.

Таванът на ГПР отпада за кредити до три минимални заплати

По действащия закон годишният процент на разходите (ГПР) е ограничен до пет пъти законната лихва. При законна лихва 10,40% за второто полугодие на 2026 г. това означава общ таван около 52%, изчислява Костов.

Правителственият проект повтаря принципа в чл. 22, ал. 5. Но в следващата алинея изважда от него всички кредити до три минимални работни заплати. При минимална заплата 620,20 евро за 2026 г. изключението обхваща кредити до 1860,60 евро.

За тези заеми проектът въвежда отделен режим, при който общите разходи могат да стигнат:

• 20% от главницата при срок до един месец;
• 30% при срок над един до три месеца;
• 100% при срок над три месеца.

Костов дава практическа последица: заем от 1000 евро при срок три месеца и един ден може законно да стане 2000 евро за връщане, без нито ден просрочие. Той изчислява, че при еднократно плащане накрая това се равнява на годишна цена около 700%. Според анализа му и 20% за един месец означават годишна цена около 790%.

Адвокатът акцентира и върху прага. Заем малко над 1860,60 евро остава под общия таван на ГПР. Докато по-малкият заем попада в по-слаб режим. Според него прагът ще расте автоматично с минималната заплата. Така изключението ще се разширява всяка година.

Той отбелязва, че БНБ дава публични данни за размера на вземанията, но не и разбивка по размер и брой договори. Известно е, че вземанията по потребителски кредити на небанкови дружества са 2,830 млрд. евро към края на юни 2026 г. Това е ръст от 17,2% за година. Според Костов в проекта липсва оценка за общественото въздействие на избраната граница.

Таксите могат да се „изнесат“ като услуги и гаранции

В анализа си Костов описва втори риск. Част от цената може да бъде изнесена извън договора като отделни плащания. Той изброява примери като платен гарант, застраховка, експресно разглеждане, оценка на риска, посещение на адрес, архивиране и административно обслужване.

Проектът приема, че задължителните допълнителни услуги са част от общия разход. Но според Костов не казва кога привидно доброволната услуга фактически е условие за кредита.

Той сочи практика на Съда на ЕС по дело C-337/23 (APS Beta Bulgaria). В нея разходът за гаранция се счита за част от общата цена, когато без нея кредитът не би бил предоставен при същите условия. Костов добавя и Решение № 84 от 19 март 2026 г. на ВКС, което прилага сходна логика към застрахователна премия, представена като доброволна, но практическа задължителна.

Сред предложенията му е да се въведе оборима презумпция. Ако гарантът, застрахователят или доставчикът е избран, препоръчан или свързан с кредитора, разходът да влиза в ГПР. Изключение да има само ако кредиторът докаже, че кредитът е бил реално достъпен при същите условия и без услугата.

След просрочие проектът според Костов маха ясните граници

Костов определя като най-тежък удар промените след първото просрочие. Той напомня, че действащият чл. 33 от Закона за потребителския кредит съдържа три ясни правила. При забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже частично плащане.

Според анализа новият проект отменя действащия закон и не възпроизвежда тези правила. Костов посочва, че изразът обезщетение за забава се среща само веднъж. Това е в чл. 48, но като задължение за информация, а не като ограничение.

Той акцентира и върху чл. 22, който изрично изключва разходите при неизпълнение от ГПР. Според него при липса на отделна граница именно там може да се натрупа новата цена.

Като илюстрация Костов дава пример с просрочени 250 евро. При законна лихва 10,40% това е около 26 евро за година, или около 7 евроцента на ден, изчислява той. Според него без изрична забрана към това могат да се добавят такси като писма, посещения, администриране или извънсъдебно събиране.

Костов подчертава, че директивата дава възможност държавите да въведат правила. Той посочва, че член 35 позволява да се изисква разходите при просрочие да не надхвърлят действително направените. Ако се допускат такива такси, директивата изисква максимален размер. Според него българският проект не прави нито едното, нито другото.

Колекторският натиск остава без конкретни правила

Костов твърди, че проектът не определя допустими часове и честота на контакт. Според него не забранява натиска чрез трети лица. Не урежда право на писмен канал. Не дава бърза процедура за спиране на тормоза.

Той разглежда и приетия през 2025 г. Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. По думите му той транспонира Директива (ЕС) 2021/2167 и обхваща основно необслужвани кредити, първоначално отпуснати основно от банки. Според него това не създава общ режим за събирането на бързи кредити.

Адвокатът обръща внимание и на ролята на Комисията за защита на потребителите. Той признава, че КЗП има компетентност, защото агресивният натиск може да представлява нелоялна търговска практика по Закона за защита на потребителите. Но според позицията му проблемът е в ефективността и навременността.

Като данни Костов цитира отчет на комисията за последното тримесечие на 2024 г. КЗП е проверила 357 договора и общи условия, анализирала е над 21 000 клаузи и е определила 1147 като неравноправни. Според него тези числа показват масовост и повтаряемост на нарушенията.

Какво предлага Костов и какво добавя омбудсманът

В края на анализа си Костов формулира няколко промени преди окончателното гласуване. Той настоява общият таван на ГПР да важи за всички кредити. По-ниските ограничения за кратки срокове да действат допълнително, а не вместо него. Разходът до 100% от главницата да отпадне.

Той призовава действащият чл. 33 да бъде възпроизведен и усилен. Да има изрична забрана на такси за напомняне и събиране. Да се уреди поведението на кредиторите и колекторите. Това включва часове, честота и канали за контакт. Включва и забрана за контакт с трети лица.

Костов настоява и за гражданска последица при нарушена оценка на кредитоспособността. Той се позовава на дело C-755/22 (Nárokuj) на Съда на ЕС, според което загубата на договорната лихва може да е пропорционална и възпираща последица.

Той отбелязва и критика към контролния модел. Проектът според него създава неяснота кой регистър и кой орган ще следи кредиторите. Допълва, че мотивите заявяват, че законът не изисква допълнителни бюджетни средства, включително за КЗП.

Адвокатът посочва, че омбудсманът също настоява за промени. Сред тях са възстановяване на ограничението обезщетението за забава да не надвишава законната лихва, преосмисляне на възможността малкият кредит да поскъпва до размера на главницата, изясняване на допълнителните услуги и правила срещу агресивното събиране.

Костов акцентира и върху преходния режим. По неговите думи действащият чл. 33 ще важи за старите договори, но няма да съществува за новите. Така потребител, подписал на 20 ноември 2026 г., може да има по-слаба защита от този, подписал ден по-рано.

Още новини в категория България