Адвокат обясни как да защитите гласа си от deepfake

Няма специален закон в България, но важат обида, клевета и гражданска отговорност.

Изкуственият интелект създава все повече възможности за злоупотреба с чужди гласове и изображения, но засегнатите могат да търсят правата си по действащи законови механизми. Това обясни адвокатът по авторско право Атанас Костов в предаването „Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС.

Костов посочи, че deepfake представлява аудио, видео или друго визуално съдържание, което е създадено или манипулирано с помощта на изкуствен интелект. Целта е то реалистично да имитира даден човек. Това може да е гласът, външният вид или поведението му.

Какво е deepfake и къде се използва

По думите на адвоката тези технологии все по-често се използват за политическа сатира. Според него те се използват и за обида и клевета. Това поставя риск както за публични личности, така и за хора без публична известност. Причината е, че синтетичното съдържание може да изглежда убедително.

Костов акцентира, че особено сериозен е проблемът при политически кампании. Там фалшивите видеа и аудиозаписи могат да заблудят гражданите. Според него те могат и да навредят на репутацията на публични личности. Адвокатът предупреди, че такива материали могат да доведат до манипулиране на голям обем избиратели.

Каква правна защита е възможна в България

Атанас Костов уточни, че в България няма специален закон за deepfake съдържанието. Въпреки това, при определени обстоятелства може да се търси отговорност по общите правила на наказателното и гражданското право.

Той посочи, че случаите могат да попаднат в хипотезите на обида и клевета по Наказателния кодекс. Наред с това, по думите му може да се търси и гражданска отговорност. Той я описа като деликтна отговорност, когато са налице основания според конкретния случай.

Звукова търговска марка и европейски правила

Като възможност за защита на разпознаваем глас Костов посочи регистрирането на звукова търговска марка. Той обясни, че това са т.нар. звукови марки, при които личността обикновено произнася определена фраза. Адвокатът подчерта, че такава регистрация не е задължително условие, за да се търси правна защита.

Костов обърна внимание и на европейския Регламент за изкуствения интелект (AI Act). По думите му той предвижда изисквания за прозрачност при определени видове синтетично съдържание.

Адвокатът допълни, че делата, свързани с изкуствен интелект в България, засега са рядкост. Според него това може да се промени с разрастването на проблема.

При съмнение, че гласът или образът ви се използват неправомерно в реклама или видео, Костов препоръча да се потърси правна консултация. Той посочи, че възможностите за защита зависят от конкретния случай, съдържанието и нанесените вреди.

Още новини в категория България