18 ноември 2026 Русе, България
Търси

Архив на БНТ показва контрастите в Щръклевския край

Архив на БНТ показва контрастите в Щръклевския край Снимка: ai

Гъбозавод за износ и рекорди в нивите, но без лекари и водопровод.

Архивният документален репортаж на БНТ – Русе Споделено в делника – Щръклевският край връща към 1983 година. Филмът проследява бита и проблемите в селата Щръклево, Красен, Нисово, Сваленик и Церовец. Картината е контрастна. На фона на сериозна селскостопанска и промишлена активност, репортажът показва тежки дефицити в здравеопазването, водоснабдяването и екологията.

По данни, представени в репортажа, тогавашната селищна система Щръклево е административна единица от пети функционален тип. Тя обхваща 208,49 кв. км и има 7199 жители. Местното ръководство се опитва да задържи млади хора с механизация и нови цехове. Паралелно се сблъсква с демографски процеси и базова инфраструктура.

История и памет: от светилища до книжовници

Разказът започва от село Красен. Историкът Васил Маринов го определя в миналото като Мадара в Русенско заради местността Царева локва. Според Веселин Тачев, уредник на музейната сбирка Светлоструй в Щръклево, в района има останки от праисторията и античността. Посочва се и присъствие от времето на Първата и Втората българска държава.

В репортажа се съобщава, че в началото на 80-те години Окръжният исторически музей в Русе разкрива там некропол от IX–X век. Експедиция на Анчо Калоянов попада и на култови прабългарски светилища.

Филмът припомня и местни исторически събития. Сред тях са боевете по поречието на Ломовете през Руско-турската освободителна война, отбелязани с руски паметници край Сваленик. Споменава се и, че в Щръклево през 1914 г. Велико Тодоров Романов основава първата партийна организация в селата. Отбелязва се и съдбата на Петър Димов Киряков, разстрелян на 28 януари 1943 г. като първия малолетен с изпълнена смъртна присъда по онова време.

Културната линия минава през книжовници и местния печат. Щръклево е представено като родно място на Обретен Ганев, свекър на Баба Тонка Обретенова. В науката е известен Обретенов сборник, свързан с неговата летописна тетрадка. Филмът припомня и книгоиздателя Ефрем Попхристов, издавал учебници и педагогическа литература във Велико Търново. Отделено е място на редактора Димитър Добрев и литературния вестник Светлоструй, излизал между 1928 и 1938 г. През 1983 г. тези традиции се поддържат от читалище Възраждане и централизираната библиотека с детски отдел, която тогава е на първо място сред селските читалищни библиотеки в Русенски окръг.

Икономика: гъбозаводът в Красен и рекорди в земеделието

Репортажът описва икономическия гръбнак на района през 1983 г. като опрян на местния Аграрно-промишлен комплекс и предприятието Гъбозавод в село Красен, определено като единствено по рода си в страната.

По данни на Пеньо Аджамов, първи секретар на Общинския комитет на партията, общата селскостопанска продукция на комплекса достига около 20 млн. тогавашни лева. От тях 53% се падат на растениевъдството. Между 23% и 29% са от животновъдство, концентрирано основно в Щръклево и Сваленик.

Механизаторите отчитат високи резултати за времето. През 1982 г. две бригади постигат средни добиви от около 600 кг зърнени и фуражни култури от декар. Бригада от нов тип записва 931 кг зърно от декар. За 1984 г. целта е на определени площи да се търси границата от 1000 кг от декар. В животновъдството в репортажа се говори за план млеконадоят от фуражна крава да се повиши от 4000 литра през 1985 г. до 5000 литра към 1990 г.

Гъбозаводът в Красен е представен като ключов работодател. Според данните, цитирани от Пеньо Аджамов, той осигурява работа на около 400 души от Красен и Щръклево. Предприятието произвежда и преработва гъби и гъбно-месни консерви. Общата продукция е около 15 млн. лева, като 85% е за износ. В репортажа се посочват дялове от 52% за първо направление и 33% за второ направление. Планира се през 1984 г. строителство на промишлен габарит за производство на 1000 тона гъби.

В Сваленик работят и два промишлени цеха с общо около 80 работници. Единият е към русенското дървообработващо предприятие Александър Атанасов и произвежда метална и тапицирана мебел. Другият е картонажен цех към Русенска комуна за рекламни и опаковъчни пликове. Плановете предвиждат разширение на цеха за метална мебел до края на 1985 г. с продукция за 3 млн. лева и персонал от 120 души. Репортажът отбелязва и връзката на името Щръклево с гражданското летище, обслужвано тогава от колектива на БГА Балкан.

Недостиг на лекари, нерешена вода и замърсяването на Бели Лом

Архивният филм показва и проблемите, които остават зад плановете и отчетите. Отбелязва се, че пътищата в селищната система са асфалтирани на 85%, а в Красен и Церовец – на 100%. Въпреки това, репортажът поставя фокус върху екологията, водоснабдяването и здравните услуги.

Нисово, разположено в пределите на Народния парк Ломовете, е посочено като място, планирано за бъдещ център на зона за отдих с почивна станция и къмпинги. Авторите на репортажа отправят критика към индустриалното замърсяване на река Бели Лом. Във филма се твърди, че името на реката вече е въпрос на минало и се поставя въпросът доколко хората приемат замърсяването като закономерност.

В комуналните услуги се подчертава, че през 1983 г. в цялата селищна система няма самостоятелно предприятие за битови услуги. Водоснабдяването остава нерешено. В Щръклево се строи водопроводен проект на стойност около 2 млн. лева.

В социалната сфера се отчита, че в Сваленик и Красен са открити нови детски градини със 100% обхват на децата и шестгодишните първокласници. Най-остър е проблемът със здравните кадри. Според репортажа, в Сваленик, който тогава има около 2000 жители и е на 50 км от окръжния център по тогавашната пътна мрежа, няма нито един лекар. В Нисово липсва дори фелдшер.

Опитът да се задържат младите между трактора и града

Като ключова тревога местното ръководство посочва отлива на млади специалисти. Според Пеньо Аджамов, младите хора рядко се връщат да работят в селското стопанство, включително в животновъдството. Той обяснява в репортажа, че се полагат усилия за привличане, но условията все още не са като тези в промишлеността.

По думите му проблемът с кадрите на средно и висше ниво частично се решава чрез стипендианти по договор. За социалната сфера се заявява, че средства има, но трудността е в реалното строително изпълнение на обектите.

Филмът завършва с млади механизатори и агрономи, които остават в Щръклево. В младежката тракторна бригада около 70% от работещите са млади хора. Около една четвърт от тях са получили образованието си в самото село. Репортажът ги представя като част от усилието русенските села да търсят формула за задържане на хората и живота на място.

Още новини в категория Новини от Русе

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Новини от Русе
Времето
↑