Бяла отбелязва 135 години като град след решение на парламента

Държавен архив – Русе припомня ключови дати от историята на селището

Навършиха се 135 години от обявяването на Бяла за град. Според информация на Държавен архив – Русе, решението е взето от Народното събрание на 7 септември 1891 г. по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков.

Първите писмени следи и данни за населението

Според Държавен архив – Русе, селището е споменато за първи път в турски регистър на ленните владения в Никополския санджак през 1544–1545 г.. Отбелязано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ, заедно с черибашията на войниганите.

В документа са описани 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. Посочва се, че заради непосилни данъци пет християнски семейства напускат домовете си, когато наближава регистрацията на данъкоплатците. Писарят ги отбелязва като „укрити“ и ги присъединява към раята на селото. Записани са и имената на пет нови войнигани.

По данни от същия източник общият брой на населението тогава е 250–300 души, като повечето са българи. В Никополски регистър за данъка джизие от първата половина на XIX век Бяла е описана с около 146 къщи българско население.

Занаяти, въстание и трагедията в Янтра

Според описанието на Феликс Каниц от 1871 г., цитирано от Държавен архив – Русе, в Бяла се развиват различни занаяти. Сред тях са абаджийство, мутафчийство и кожухарство. Посочва се още, че е имало чаршия и много дюкяни.

Архивът припомня и епизод след неуспешния край на Априлското въстание. През Бяла на път за Румъния минават апостолите Панайот Волов и Георги Икономов, както и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити случайно в западните покрайнини, укриват се в колиба, но са нападнати от турска потеря. При престрелката Волов е ранен. Тримата отстъпват към придошлата река Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят на 23 май 1876 г.

Освобождението, щабът на Александър II и мостът на Колю Фичето

По време на Руско-турската освободителна война Бяла е сред първите освободени селища. По данни на Държавен архив – Русе това става на 5 юли 1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на река Янтра. Те са посрещнати с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.

Архивът подчертава стратегическото положение на Бяла като кръстопът между Русе, Търново, Свищов и Попово. От 29 юли до 13 август 1877 г. главната щабквартира на руския император Александър II е в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла. Посочва се и че местното население и съседни села подпомагат руските войски в приготовленията срещу настъплението на турски групировки от крепостния четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра към Плевен и София.

В Бяла са създадени две военновременни болници – 48-а и 56-а. През есента на 1877 г. те са инспектирани от руския хирург академик Николай Пирогов, а като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса Юлия Вревская.

Сред забележителностите на града Държавен архив – Русе откроява моста на река Янтра, построен от Уста Колю Фичето през 1865–1867 г. по заповед на Мидхат паша.

Още новини в категория България