Държавата бави 5 млн. евро и поставя под риск квантовия коридор София–Русе–Букурещ

Проектът за трансгранична квантова комуникация с Румъния тръгна официално, но без национално съфинансиране България може да не изпълни ангажиментите си към ЕС

България даде официален старт на първото трансгранично квантово-комуникационно трасе с Румъния. Маршрутът трябва да мине през Русе и да свърже София с Букурещ. Зад церемонията обаче стои сериозен проблем. Държавното съфинансиране се бави, а сумата е милиони евро. Това поставя страната в риск да не изпълни ангажиментите си към Европейския съюз.

Липсващите 5 млн. евро

По проекта липсва национално съфинансиране от 5 млн. евро. Това се повтаря и при друг коридор. Става дума за трасето София–Кулата към Гърция. Там също има сигнал за забавяне и несигурност.

Националният координатор Лъчезар Георгиев посочи, че средствата са обещавани още от правителството на Димитър Главчев. Според него обещанието не е изпълнено. Той каза, че разчита на сегашното правителство. Целта е да се осигурят целево поне оставащите 5 млн. евро.

Георгиев предупреди и за още един проблем. В приетия държавен бюджет няма заделени средства за новия проект. Според него просрочието създава реален риск от загуба на проектите. Той даде и сравнение с Гърция. Там три министерства осигуряват целево финансиране за подобна инфраструктура.

Трасето през Русе и срокът от 42 месеца

Новата инфраструктура трябва да свърже София и Букурещ. Българският участък е планиран с дължина около 600 километра. Той трябва да стигне до Русе. Румъния поема 100-километровата отсечка от Гюргево до Букурещ.

Проектът е на стойност близо 10 млн. евро. Около половината средства са по Механизма за свързване на Европа. Срокът за изпълнение е 42 месеца.

Водещ партньор от българска страна е „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп“. Участват още Институтът по роботика при БАН и „Корект Консалтинг Груп“.

Защо квантовата връзка е стратегическа

Целта на коридора е да осигури ултрасигурна среда за комуникация. Фокусът е върху държавни институции и стратегически обекти. Идеята е да се намали рискът от бъдещи кибератаки. Това включва и опити за декриптиране на секретна информация.

Заместник-министърът на иновациите и растежа Борислав Банков заяви, че проектът е стратегическа стъпка към по-сигурна Европа. Ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова също подкрепи инициативата. Тя подчерта нуждата Европа да бъде по-устойчива и по-суверенна.

Амбицията България да стане хъб между Гърция, Румъния и Централна Европа остава на масата. Но тя минава през конкретен тест. Държавата трябва да осигури липсващите средства навреме. В противен случай стратегическият проект може да остане само с „параден старт“.

Още новини в категория България