Държавен архив – Русе показва будители от селските училища

Пожълтели албуми пазят истории за учители от Копривец, Ветово и Осенец.

На 1 ноември, когато България отбелязва Деня на народните будители, погледът обикновено се спира върху най-познатите имена от учебниците. В материал на Толя Чорбаджиева фокусът е друг. Той е върху незнайните учители от Русенска област, чието дело остава в сянка, но е оставило трайни следи.

Авторът напомня и широко разпространеното значение на думата будител. То се свързва с човек, който през целия си живот активно популяризира знанието за националната история, правилната употреба на майчиния език и уважението към родната култура и националния дух.

Учителите от Русенско в документите на архива

Разгръщайки документи от фондовете на Държавен архив – Русе, според текста могат да се открият примери за „обикновени“ българи, които са давали от себе си, за да направят децата по-умни и по-добри.

В училищните албуми отпреди повече от век присъстват будители от селските школи на Копривец, Лом Черковна, Ветово, Ряхово, Сандрово и други населени места. До снимките учителите са оставили кратки сведения за себе си. В тях има данни за раждане и образование, но и лични бележки.

Като пример е посочена учителката в с. Копривец Светослава Николова, която е отбелязала, че вече седма година учи учениците на родния език.

Един учител – много предмети

Текстът дава и конкретен пример за натоварването в селските училища. Посочен е Енчо Павлов, учител в с. Осенец през 1920/21 г. Според описанието той е съчетавал преподаване по математика, физика, пеене и гимнастика. Това е представено като показател за ежедневните усилия на учителите, които са поддържали училището живо и полезно за общността.

Читалището като „трети стълб“ на общността

Материалът подчертава и ролята на учителите извън класната стая. Според текста много от тях са работили, а често и са ръководили местните читалища, които са описани като важен опорен пункт за духовното развитие на населението, редом с училището и църквата.

Като пример е даден Петър Георгиев, който е учителствал 18 години в с. Ветово (днес град Ветово). В периода 1912–1919 г. той е възобновил и развил местното читалище „Селска пробуда“. В него са се организирали сказки, детски забави, репетиции на хор, вечеринки и представления с благотворителна цел.

В заключение авторът извежда тезата, че за да бъдеш будител не е нужно да си велик писател или творец с множество научни трудове. Будители са и онези учители по селата, които са събуждали у децата любов към знанието и творчеството, и чието дело заслужава уважение и памет, особено на 1 ноември.

Още новини в категория Новини от Русе