Д-р Фил Бъджел: МОН публикува подвеждащи данни за матурите

Според анализа резултатите зависят силно от приема след 7. клас.

Д-р Фил Бъджел, независим образователен консултант с дългогодишен опит във Великобритания, поставя под въпрос начина, по който Министерството на образованието и науката (МОН) публикува и тълкува данни за резултатите от държавните зрелостни изпити. В материал с фокус върху Русе той твърди, че таблиците с резултати, извлечени от Портала за отворени данни на МОН, често са извадени от контекст. Според него това може да създаде погрешни изводи за качеството на образованието в отделните училища.

Бъджел е завършил Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Работил е като главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред отговорностите му са били делегираните бюджети, формула за финансиране и статистически анализ на представянето. По негови данни над 20 години работи с учителите по английски език в МГ Баба Тонка в Русе. Публикувал е образователни материали във вестник Утро и в професионалното издание Аз-буки.

Три проблема, които Бъджел свързва с МОН и РУО

Още в началото Бъджел уточнява, че не критикува ръководствата, учителите или учениците в Русе. Той насочва критиката си към МОН и регионалните управления на образованието (РУО).

Като ключови проблеми посочва анахронична структура на училищната система. Според него тя е резултат от отказ да се адресира проблемът с излишните места. Той го свързва със значителния спад на броя на учениците.

Вторият проблем, според Бъджел, е отказът на МОН да въведе изисквания и подкрепа за училищните ръководства. Той изброява задължителна професионална квалификация, подкрепа при въвеждане в длъжност, обучение по време на работа и професионално оценяване. Бъджел посочва, че тази рамка следва да е насочена към подобряване на качеството и повишаване на стандартите за постижения. Като контекст цитира публикация на ОИСР за 2025 г. за образование и умения в България.

Третият проблем е липсата на административен капацитет или политическа воля в МОН и РУО за задълбочен анализ на резултатите. Бъджел свързва това с извод от одит на Сметната палата, цитиран като публикуван във вестник Сега на 8 юли 2024 г. Според него без аналитични инструменти ръководствата не могат да преценят дали повишават стандартите.

Защо класациите по матури могат да заблуждават

Бъджел описва две таблици, които обобщават тазгодишните резултати от държавния зрелостен изпит. Той посочва, че данните са взети директно от Националния портал за отворени данни на МОН.

По негово описание Таблица 1 обхваща училища, финансирани от общината, плюс Духовното училище. Таблица 2 обхваща професионални училища, финансирани частно или директно от МОН. В тези таблици се виждат резултатите по български език и литература и обобщените резултати от втория предмет.

Бъджел подчертава, че вторият предмет се избира от учениците и няма постоянен модел. Той дава примери с различно разпределение на явяванията по предмети в русенски училища. Според него това повдига въпрос за ефективността на разходите.

Като по-фундаментален проблем Бъджел посочва, че подредбата на училищата по успех може да изглежда логична, но да е подвеждаща. Той дава сравнение между АЕГ Гео Милев със средни резултати 5.31 по български език и литература и 5.33 по втори предмет, и СУ Васил Левски със 4.18 и 4.17. Поставя въпрос доколко подобно сравнение измерва качество на работа, а не структура на системата.

Той прави подобно сравнение и при професионални училища. Посочва ПГИУ Елиас Канети със средно 5.00 по български и 5.43 на ДИППК (държавен изпит за придобиване на професионална квалификация). Сравнява го с ПЧСУ Леонардо да Винчи със 4.15 по български и 4.14 на ДИППК.

Връзката между приема след 7. клас и резултатите

Според Бъджел основният проблем е, че данните на МОН са извадени от контекст. Той обяснява, че те не отчитат предишните резултати на учениците, приети в училищата.

Той поставя темата в три рамки. Това са естеството на ученическата съвкупност, структурата на училищната система и процесът на разпределение на учениците на 14-годишна възраст.

Като ключов показател Бъджел посочва силна връзка между бала от кандидатстването след 7. клас и резултатите от матурата по български език и литература пет години по-късно. Според него R2=0.9293 за приема в МГ Баба Тонка. Той тълкува това като почти 93% от отклоненията в резултатите да се обясняват с резултатите от националното външно оценяване пет години по-рано.

В допълнение Бъджел описва разпределение на резултатите от външното оценяване по български език в Русе. По негови данни 52% от приетите в МГ Баба Тонка са с оценка Отличен. Останалите 48% са с оценка Много добър. В същото време за Русе като цяло той посочва, че 17% от учениците са със слаби оценки. Други 13% са получили Среден.

На тази база Бъджел прави междинни изводи. Според него почти всички най-силни ученици са приети в МГ Баба Тонка или АЕГ Гео Милев. Той посочва, че много от учениците в професионалните училища са с много ниски резултати. Оттук заключава, че МОН и РУО следва да разработват мерки за Напредък, които по-точно да отразяват качеството в различните видове училища.

Какво би помогнало на директорите да измерват „напредък“

Бъджел предлага подход за намаляване на „неопределеността“ чрез сравнение със сходни училища. Като пример посочва анализ на МГ Баба Тонка спрямо други математически гимназии, базиран на данни от портала на МОН.

Той изброява класирания на училището по предмети при различен брой явили се ученици и училища: 9-то място по български език и литература (3757 ученици от 32 училища), 14-то по математика (1012 ученици от 32 училища), 4-то по английски език (1159 ученици от 32 училища), 9-то по информационни технологии (165 ученици от 20 училища), 11-то по биология (274 ученици от 30 училища) и 8-мо по химия (88 ученици от 17 училища).

От този тип сравнение Бъджел извежда предварителни заключения за управлението на училището. Той посочва, че разликите по български и математика спрямо английски не са големи. Според него това е тема за учителските екипи. При биология и информационни технологии разликата е по-голяма. Според него там стандартите следва да се разгледат от ръководството. За химия той отбелязва, че броят на учениците е твърде малък за извод.

В заключение Бъджел заявява, че остатъчната неопределеност може да се елиминира само ако МОН и РУО имат политическа воля и експертиза да анализират и публикуват данни, които показват напредъка по предмети. Според него това е условие данните да подпомогнат подобряване на качеството и повишаване на стандартите за постижения.

Още новини в категория Новини от Русе