ЕС задължи България да намали хранителния отпадък с 30%

Домакинствата са 53% от отпадъка; у нас 2022 г. са 95 кг на човек

ЕС вече въвежда правно обвързващи цели за 2030 г. за намаляване на загубата и разхищението на храни. Държавите членки, включително България, трябва да свият с 30% на човек хранителните отпадъци от домакинствата, ресторантите, хранителните услуги и търговията. Отделно се изисква 10% намаление при преработката и производството на храни и напитки. За база се използва средното количество за периода 2021–2023 г.

Темата излиза на преден план и покрай Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храни, отбелязван на 29 септември, когато фокусът е върху практическите решения преди храната да стигне до кофата.

Колко храна се изхвърля в ЕС и откъде идва

Средно 130 кг хранителен отпадък годишно се падат на един европеец. По данни за ЕС общото количество достига 58,2 млн. тона, като през 2023 г. то се е увеличило с 0,7%, вместо да намалява.

Най-големият дял идва от домовете. Домакинствата генерират 53% от хранителния отпадък в ЕС, или средно 69 кг на човек. Останалите източници са разпределени така: производство на храни и напитки – 24 кг, ресторанти и хранителни услуги – 14 кг, първично производство – 12 кг, търговия – 10 кг.

Цената: 132 млрд. евро и 254 млн. тона CO₂ еквивалент

Европейската комисия оценява стойността на хранителния отпадък в ЕС на 132 млрд. евро годишно. Към това се добавява и „скритата“ цена на ресурсите, вложени в храна, която не е изядена – земя, вода и енергия, както и разходите по производство, преработка, охлаждане, транспорт и съхранение.

По оценка в материала хранителният отпадък е свързан с около 254 млн. тона CO₂ еквивалент, което е приблизително 16% от емисиите на цялата хранителна система на ЕС.

България: 615 хил. тона отпадък и 1877 евро разход за храна

Последните съпоставими данни за България са за 2022 г.: близо 615 хил. тона хранителен отпадък, или около 95 кг на човек. От тях над 267 хил. тона са генерирани от домакинствата. За 2023 г. Eurostat не разполага с данни за България.

Поради липсата на актуални съпоставими данни не може коректно да се изчисли колко евро храна изхвърля българинът в момента. Има обаче ориентир за разходите: през 2025 г. разходът за храна и безалкохолни напитки е средно 1877 евро на човек, или 29,1% от всички парични разходи на домакинствата.

В материала се подчертава, че храната, която стига до кофата, вече е платена от семейния бюджет, а преди това е преминала през производство, транспорт и съхранение.

Фокусът се измества към предотвратяване на отпадъка

Тази година Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) насочва вниманието към потенциала за намаляване на загубите и разхищението. В световен мащаб за производството на храна, която в крайна сметка не се изяжда, се използват около 1,4 млрд. хектара земя, а загубата и разхищението на храни са свързани с приблизително 10% от глобалните емисии на парникови газове.

Европейският климатичен пакт подкрепя практики за спасяване и споделяне на годни продукти. Като пример е дадено събитие на 29 септември в Тарту, Естония, където храна, която иначе би била изхвърлена, ще бъде събрана, приготвена и споделена.

В България по темата работи и Светослава Симеонова, съосновател и изпълнителен директор на Foody и посланик на Европейския климатичен пакт. По думите ѝ платформата е насочена към ограничаване на хранителното разхищение, а чрез нея са спасени хиляди тонове храна. Според нея трайният ефект ще дойде, когато спасяването на храна стане ежедневен навик.

Ключовият извод от данните е ясен: най-големият резерв за промяна остава у дома, защото 69 от 130 кг хранителен отпадък на човек в ЕС идват от домакинствата. На фона на новите задължителни цели за 2030 г. въпросът вече е не дали разхищението е голямо, а дали ще започне да намалява измеримо.

Още новини в категория България