Финансовото министерство обобщава бюджети до понеделник

Нови правила в ЕС изместват срока за Бюджет 2027 до 15 октомври.

Министерството на финансите има срок до понеделник да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година, както и актуализираните прогнози до 2029 г.

Една от ключовите промени е в начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.

Какво се променя: четиригодишен фискално-структурен план

Бившият социален министър Христина Христова обясни в NOVA NEWS, че всяка държава от Европейския съюз вече е длъжна да представя фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. По думите ѝ, когато кабинетът встъпи в длъжност, трябва да представи такъв план до края на мандата си.

За България този период е четири години. В плана трябва да бъдат заложени основните политики на правителството и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит. Това допълни Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Иванов подчерта, че страната вече няма да изготвя тригодишна средносрочна бюджетна прогноза. Вместо това ще прави четиригодишен фискално-структурен план, който описва политиките и предвижданията за ръста на приходите и разходите, както и за бюджетния дефицит.

Нов срок за Бюджет 2027 и по-тясно съгласуване с ЕС

Според Добрин Иванов новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027. Проектът трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври, вместо до 30 октомври. Причината е, че преди това ще има съгласуване на европейско ниво.

Иванов посочи, че Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите. Според него новата система дава по-голяма гъвкавост от стария подход. В същото време европейският контрол върху политиките за приходи, разходи и публични финанси остава съществен.

Христина Христова добави, че при оценката на разходите ще се отчита кои от тях реално са под контрола на правителството. Тя даде пример, че разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин.

Експертите: големият въпрос са реформите и разходите

Добрин Иванов коментира, че най-големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет. Той определи като „голяма мистерия“ какво ще бъде представено в Бюджет 2027. По думите му очакванията са били основните обещани реформи да се видят още в Бюджет 2026.

Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи.

Той даде положителна оценка на споразумението за механизма за определяне на минималната работна заплата, като отбеляза, че размерът ѝ влияе върху приходите и разходите на държавата. Като друга положителна стъпка Иванов посочи работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията за загуба на средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца.

Сред секторите, в които според работодателите са нужни сериозни промени, Иванов постави на първо място образованието. Той се позова на последните резултати от изследването PISA и предупреди, че проблемите в училище по-късно се пренасят към пазара на труда и икономиката. Според него дългосрочен ефект върху доходите и жизнения стандарт ще има именно образователната реформа. Той добави, че промени са нужни и в здравеопазването и държавната администрация.

Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка и изведе като основен проблем размера на публичните разходи. Тя заяви, че трябва да има голямо свиване и съкращаване на държавните разходи, като посочи, че през последните пет-шест години са разходвани средства, които държавата не е произвела.

Тя отбеляза и натрупани дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията между отделни структури, и постави въпроса за механизми, при които определени заплати се увеличават автоматично.

Освен администрацията, Христова открои образованието, здравеопазването и пенсионната система като сфери за промени. Тя постави и темата за устойчивостта на пенсионната система и посочи, че т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите засега се запазва, но е нужен по-широк анализ на функционирането на системата.

Христова смята, че трябва да се преразгледа и обхватът на ранното пенсиониране. Тя припомни препоръки на европейски експерти то да се ограничава най-вече до професии с реални високи рискове, като работа под земята, във въздуха и под водата.

Добрин Иванов посочи, че вече има първи стъпки в правилната посока чрез реорганизация на министерства и ведомства, съкращаване на персонал и закриване или обединяване на структури с дублиращи се функции. Той прогнозира голяма административна реформа и допусна, че има възможности за обединяване дори при някои министерства.

По думите му сериозни промени са нужни и в сектор „Сигурност“, включително в МВР, където според него бюджетът е станал много голям през последните години и тежи върху публичните финанси.

Още новини в категория България