Хор „Родина“ навършва 90 години с история на успеха

Русенският състав стига до титлата „Хор на света“ и се разформирова през 1998 г.

Хор „Родина“ е сред емблемите на Русе, с които музикалните среди у нас и в Европа свързват града в продължение на десетилетия. По повод 90-годишнината от създаването му Таня Великова от Държавен архив – Русе проследява началото, развитието и ключовите успехи на състава.

Като жест към хората зад тази история е посочен и филм за хор „Родина“, заснет от група „Русефилм“ през 2023 г. Идеята е на Възрожденско читалище „Зора“ и е по повод годишнина от избирането на хора за „Хор на света“.

Как започва хор „Родина“ в Русе

Идеята за сформиране на хор „Родина“ се заражда през 1934–1935 г. сред русенски студенти в София, които се връщат в Русе по време на ваканциите. Към тях се присъединяват хористи от действащи в града хорове. В основата на инициативата са Христо Нурев, Димитър Мутафов, Любен Железаров, Иван Попов и Георги Йонков.

Създаването на хора като малък мъжки певчески състав става официално в края на лятото на 1936 г. Основателите си поставят ясни задачи. Хорът да има светски характер. Да обнови репертоара. И да освободи хоровото пеене от влиянието на църковния маниер.

През септември 1936 г. започват репетиции в Столарското училище, днес Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“. Първите репетиции са под диригентството на Борис Стайков, тогава учител по музика в училището.

През 1937 г. е привлечен диригентът Стефан Камиларов и се изработва нов репертоар. Посочено е, че вероятно тогава хорът започва да се нарича „Родина“. В края на 1940 г. съставът вече е 50 души. Той се обединява с Общогражданския мъжки хор и се приобщава към Съвета на кооперациите в Русе.

Войната, следвоенният ръст и ролята за русенската опера

От 1942 г. за диригент е привлечен Христо Дюлгеров. С него започва нов етап в художественото израстване на хора. Военните години забавят развитието, защото голяма част от хористите, включително диригентът, са мобилизирани. Но според текста само месец след края на войната репетициите са възобновени.

След това хорът започва да изнася концерти на вечеринки, фабрични събрания и други събития. Преминава към Областен комитет на Отечествения фронт. По решение на Българската комунистическа партия през 1947 г. се обединява с партийния хор. Обособява се и смесен състав от 150 души. Започват гостувания и извън Русе, включително във Видин, Шумен, Попово, Разград и Силистра.

Като важен акцент е посочено, че именно от средите на хористите започва инициативата за създаването на Русенската опера и Симфоничния оркестър. Уточнява се, че голяма част от хора на операта са хористи на хор „Родина“.

В началото на 50-те години хорът става член на читалище „Максим Горки“. След възстановяване дейността на Възрожденско читалище „Зора“, от октомври 1955 г. до разформироването си през 1998 г. хорът функционира към това читалище.

Международните трофеи и титлата „Хор на света“

След преминаването към читалище „Зора“ хор „Родина“ участва в първия си Национален преглед на читалищната музикална самодейност в София. Представянето е определено като повече от успешно. И двата състава са класирани на първо място и хорът получава званието „Национален първенец“.

Сред ранните международни отличия е званието „Лауреат на VI Световен фестивал в Москва“ и сребърен медал. На Първия републикански фестивал в София през 1959 г. двата състава печелят първо място, звание „Лауреат“ и златни медали. Отбелязан е и приносът на диригента Христо Дюлгеров, който получава два златни медала и е отличен с орден „Кирил и Методий“ – II степен.

След оттеглянето на Дюлгеров през 1963 г. хорът е поет от Васил Арнаудов. Според текста неговото ръководство открива нов етап. През юбилейната 1966 г. хорът представя България на XX международен хоров конкурс в Ланголен, Уелс. Смесеният, мъжкият и женският състав завоюват първите места в категориите си и печелят международните трофеи.

През следващите години хорът гастролира в Германска демократична република, Полша, Съветския съюз, Франция и Чехословакия. Прави записи в радио „София“, радио „Москва“, Рижкото радио и студио „Балкантон“. Сред отличията са награди от конкурси в Корк, Мидълсброу, Толоса и Лимбург. През 1983 г. на конкурс в Полхайм (Германия) хорът печели Голямата награда на конкурса и четири първи награди в различни категории.

Като връх е посочено изпълнение на „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън на XXV Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Отбелязано е, че е направен запис в „Балкантон“.

Най-големият успех идва от конкурса в Ланголен (Великобритания) през 1988 г., когато хор „Родина“ печели титлата „Хор на света“. Посочено е, че това е единственият български хор с това звание.

Превратна е 1991 г., когато съставът губи Васил Арнаудов. Хорът продължава участията си под ръководството на Веселин Байчев, но според текста се създава напрежение и назрява разцепление. Дейността продължава до 1998 г., когато хорът се разформирова.

В материала са изброени и отличията, сред които орден „Кирил и Методий“ – II степен (1961), „Кирил и Методий“ – I степен (1967), Голямата награда на Комитета за култура (1979), медал „1300 години България“ (1982) и орден „Георги Димитров“ (1986), както и дълъг списък с диригенти, хормайстори, корепетитори и вокален педагог, свързани с историята на хора.

Още новини в категория Новини от Русе