ИПИ: В Ценово училищата са средно 47 ученици

Данни на МОН за бюджета 2026 показват големи разлики между общините.

Проблемът с размера и разпределението на училищната мрежа в България отново излиза на преден план, след като нови данни на Министерството на образованието и науката (МОН) очертават големи различия между общините. Анализът е на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от Фокус.

Преди близо две десетилетия принципът парите следват ученика променя финансирането на училищата. Според ИПИ ефектът тогава е почти непосредствен и в кратък период са закрити или обединени около 10% от най-малките училища. След първоначалния импулс обаче консолидацията на практика спира. Междувременно броят на учениците продължава да намалява, а моделът се усложнява с плащания не само за ученик, но и за институция, паралелка и различни дейности.

Данните на МОН за 2026 показват силни разлики

ИПИ посочва, че картината се вижда ясно от натуралните показатели, публикувани от МОН. На базата на тези данни са разчетени средствата за образование за общините в държавния бюджет за 2026 година.

Показателите обхващат броя на паралелките и учениците в общинските около две хиляди училища, които са над 80% от всички училища в страната. Според ИПИ резултатът е училищна мрежа, в която размерът на училищата се различава чувствително между общините. Икономистите добавят, че финансовите стимули за оптимизиране на мрежата на практика липсват.

Отдалечеността е свързана с по-малки училища

За целите на финансирането 265-те общини са разпределени в осем регионални групи. Групите отчитат размера на общинския център и отдалечеността му от областен и голям град. Те се използват за определяне на регионалния коефициент при финансирането.

В първа група попадат общини като Столична, Пловдив, Варна и Бургас. В осма група са общини като Трекляно, Челопеч, Кула и Лъки. По-високата група съответства на по-неблагоприятни демографски и географски условия.

Според ИПИ не е изненадващо, че размерът на училищата и паралелките намалява с увеличаването на регионалната група. Разликата обаче е много по-голяма при училищата, отколкото при паралелките.

В общините от първа група едно училище има средно 538 ученици, а една паралелка – 23,7 ученици. В осма група едно училище има средно 124 ученици, а една паралелка – 14,6.

ИПИ изчислява, че средният размер на паралелката между първа и осма група намалява с 38%, докато средният размер на училището – със 77%. На всеки 1000 ученици в първа група се падат под две училища, а в осма – над осем.

12 общини са с под 60 ученици средно в училище

ИПИ дава примери и по общини. В големите градски общини средният брой ученици в едно училище надхвърля 600. По данни, цитирани в анализа, във Варна те са 665, в Пловдив – 657, а в Столична община – 623.

В другата крайност са общини, в които едно училище има средно под 60 ученици. Такива са общо 12 общини, сред които Макреш със 24, Ценово с 47, и Борино с по 58.

Общо в 45 общини средният размер на училището е под 100 ученици. В тях се обучават близо 13 хил. ученици в 162 училища, отбелязва ИПИ.

Икономистите подчертават, че броят на учениците в общината не определя еднозначно колко раздробена ще бъде мрежата. Като пример се посочва групата общини с 800–1000 ученици, при които разликите са многократни: Божурище има 2 училища, Рудозем – 3, Мъглиж – 7, Своге – 9, а Добричка – 13.

ИПИ: демографският спад продължава, стимулите отслабват

ИПИ свързва новите данни с въпроса за финансирането и поставя темата дали не е необходим механизъм за стимулиране на училищната консолидация от страна на общините.

Данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани в анализа, показват, че спрямо началото на реформата намалението на учениците е с почти 150 хиляди, или над 15%.

Според ИПИ натискът върху училищната мрежа не приключва с реформата от 2008 година. Учениците продължават да намаляват, но механизмът, който първоначално е стимулирал общините да адаптират броя на училищата, постепенно отслабва с усложняването на критериите за плащания.

Предложението: повече връзка с ученика и компонент за качество

ИПИ подчертава, че темата не означава връщане към механично закриване на училища. Според икономистите това означава възстановяване на стимулите, при които общините периодично имат причина да преценяват дали съществуващата мрежа е най-добрият начин да организират образованието при наличния брой ученици.

В анализа се посочва, че регионалният коефициент и останалите механизми за компенсиране на по-високите разходи в определени общини могат да се запазят. Но според ИПИ формулата трябва да се изчисти от елементи, които насърчават запазването на повече институции и паралелки.

Като посока ИПИ очертава довършване на финансовия модел. Според икономистите по-голяма част от финансирането отново трябва да е пряко свързана с броя на учениците. Те добавят и нуждата от компонент за качество и механизъм за управление на системно слабите училища.

Още новини в категория България