Иваново в Сърбия събра банатските българи на събор

Посланици и фолклорни състави от Сърбия, Румъния и България участваха.

Събор на банатските българи, организиран от Сдружението на банатските българи Иваново-Банат, се проведе в село Иваново в Северна Сърбия. Събитието се състоя в Културния дом на селото и събра участници от общности на банатски българи от Сърбия, Румъния и България.

В началото българският посланик в Белград Ангел Ангелов прочете приветствие от името на вицепрезидента Илияна Йотова. В приветствието се подчертава, че срещата е повече от празнично събитие и е знак за съхранените език, обичаи и културно наследство на банатските българи през вековете.

Генералният директор на Генерална дирекция Европейски въпроси в Министерството на външните работи Йордан Първанов прочете приветствие от името на министъра на външните работи Велислава Петрова. В поздравителния адрес се отбелязва ролята на общността в опазването на българския език, традиции и култура, както и усилията за сплотяване на българското национално малцинство в Република Сърбия.

Приветствия от българските дипломати

Посланикът Ангел Ангелов откри събора в събота (12 септември) пред препълнената зала на Културния дом. Той благодари на българския посланик в Румъния Радко Влайков, че е пристигнал специално от Букурещ за събитието, както и на депутата в румънския парламент Георги Наков, който според информацията също е наследник на банатски българи.

Радко Влайков посочи в приветствието си, че е сред участниците след 10 години и вижда развитието на общността и усилията ѝ да пази българската идентичност в Иваново. Той допълни, че поддържа активни връзки с банатските българи в Румъния и Сърбия още от периода 2016–2020 г., когато ръководи българската мисия в Белград.

Традиции, вяра и общност

Пред БТА Лиза Францова, участничка в събора от българското село Бърдарски геран (основано от банатски българи), разказа, че общността се отличава с това, че държи на традициите и празниците си. Тя уточни, че банатските българи са българи, но са католици по вяра и затова използват поздрав Фалмис, с отговор Овеки! Амен, който означава Да хвалим Исус! Вовеки! Амин.

Францова сподели и семейна история. Тя посочи, че нейните баби са родени в сръбското Иваново, а дядовците ѝ произлизат от румънски селища, също основани от банатски българи.

В събора участваха фолклорни състави на банатски българи от Иваново (Сърбия), Стар Бешенов (Румъния) и Бърдарски геран (България).

Историята на Иваново и българският език в училище

Село Иваново е основано през 1868 г. от банатски българи, които идват от Стар Бешенов (днешна Румъния), и от немци, дошли от различни части на историко-географската област Банат в тогавашната Австро-Унгария. По данни в материала преселниците започват отводняване на землището, изграждане на дига на река Дунав и освобождаване на нови обработваеми площи. Централно място в селото заема католическата църква Свети Венделин, построена в периода 1889–1899 г.

В периода 1883–1886 г. в Иваново се заселват и унгарци и секели (секеи) от Буковина. Унгарското и немското наименование на селото Sándoregyháza и Alexanderkirchen, свързано с името на Боназ Шандор, е официално в периода 1888–1922 г. След това и до днес селото носи името Иваново.

По информация в материала през учебната 2004/2005 г. е поставено началото на факултативно изучаване на български език в Иваново, като учител се изпраща от България и занятията се провеждат в Дома на културата. Директорката на училището Саня Симич Миятович каза за БТА, че с решение на сръбското министерство на образованието през 2010 г. е въведен предмет Български език с елементи на националната култура от първи до осми клас.

Културният дом в Иваново, където се проведе съборът, е реновиран по няколко програми с финансова помощ на българското Министерство на външните работи, се посочва в информацията.

Още новини в категория България