Комисията отложи „Добродетели и религии“: гласуването е другата сряда

Партиите спорят за избор между религии и общи ценности, а рискът от разделение остава ключов.

Предметът „Добродетели и религии“ отново стана център на политически спор в парламентарната комисия по образование тази седмица. Дебатът продължи близо три часа, но комисията отложи гласуването за следващата седмица. Разговорът по темата ще продължи следващата сряда, когато се очаква и решение.

По темата има внесени законопроекти от „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Възраждане“ и ПП. Част от политиците и представители на Българската православна църква виждат в новия предмет възможност децата да изграждат ценности и да се запознават с религията. Други участници в дебата предупреждават за риск от разделение между учениците.

Какво предлагат „Прогресивна България“, ГЕРБ и „Възраждане“

Предложенията на „Прогресивна България“, ГЕРБ и „Възраждане“ са сходни по структура. Те предвиждат три възможности за избор: религия православие, религия ислям и неконфесионална програма.

Разликите между проектите са основно в годините на въвеждане. От „Прогресивна България“ предлагат предметът да влезе в училище от учебната 2028/2029 г. при наличие на трите опции. „Възраждане“ предлага въвеждане по-рано – от учебната 2027/2028 г.

ПП предлага „Добродетели и ценности“ и предупреждава за разделение

По-съществено различие има в законопроекта на ПП, внесен от Николай Денков. Там предметът се предлага под името „Добродетели и ценности“.

По време на заседанието Денков посочи, че акцентът в часовете трябва да е върху общочовешки добродетели, като доброта, състрадание и правото на живот. Той предупреди, че ако учениците могат да избират коя религия да изучават, има реална опасност от разделение по религиозен и етнически признак. По думите му това може да стане почва за радикализация и да дискриминира ученици, които не са представени в исляма или православието.

Синодът подкрепя предмета, а директори и НПО искат ясни правила

Красимир Вълчев от ГЕРБ изрази несъгласие с тезата за риск от индоктринация. Той защити позицията, че за критическото мислене са нужни ценности и че училището е контролирана среда, в която религията може да се преподава.

В дебата участваха експерти и духовни лица. От Светия синод заявяват, че подкрепят напълно въвеждането на предмета.

Директорът Диян Стаматов представи позицията на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. По-късно той я публикува и в социалните мрежи. Организацията настоява да има достатъчно време за подготовка на учебни планове и програми. Според позицията учителите трябва да са добре подготвени и квалифицирани, но и да преподават по начин, който е интересен и мотивиращ. Посочва се още, че новият предмет не трябва да е за сметка на часовете по общообразователна подготовка и че трябва да бъде възприеман като смислен, а не като още един задължителен час.

Мария Брестничка от Националната мрежа за децата също изрази опасения от възможно разделение сред учениците. Тя посочи, че към момента няма достатъчно яснота за съдържанието, целите и начина на преподаване на различните програми. Според нея реформа не трябва да се предприема, ако има риск от изолиране на отделни деца.

Решението за съдбата на предмета се очаква при подновяването на дебата и гласуването следващата сряда.

Още новини в категория България