Кръстовден на 14 септември: строг пост и начало на есенната работа

Празникът почита Светия Кръст и по традиция бележи сеитбата и гроздобера.

14 септември е неподвижен църковен празник и един от най-тържествените дни в календара. На тази дата се чества Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен, известен в народната традиция като Кръстовден.

Как Църквата свързва празника с Кръста

Според разказа, в първите три столетия християните не са притежавали Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики.

Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена, майката на Константин, отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. След това Кръстът е поставен в сребърен съд в храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота.

В източника се посочва, че базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.

Как „Българският апокрифен летопис“ разказва събитията

Същите събития са отразени и в „Българският апокрифен летопис“. В текста се разказва за Елена и за Константин, на когото се явява ангел господен с благовестие за честния кръст на изток.

Летописът описва пътуването на Константин на изток, по море, до Крайниево място. Там, според разказа, имало малък град на име Византия. В същия откъс се предава и намерението му, ако намери честния кръст, да се върне на това място и да съгради град, който да нарече Нови Йерусалим.

Пост, светена вода и начало на есенните дейности

Кръстовден е поставен на прехода към есенно-зимния сезон. В народното вярване на този ден денят и нощта се „кръстосват“. Това означава, че се изравняват по продължителност.

Традицията изисква през целия ден да се спазва строг пост, наричан и говеене за кръста. Обичаят включва поръсване със светена вода на къщата и хармана.

Поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци. Най-често дават и жито от новата реколта.

В източника е уточнено, че няма забрана да се работи. Напротив, Кръстовден се определя като начало на есенната сеитба, гроздобера и бруленето на орехите.

Още новини в категория Култура