Кражба в Русе праща кинематограф в Сърбия

Дело от 1897 г. пази ранни доказателства за прожекции в хотел „Централ“.

Кинематографът в багажа на капелмайстора

На 28 август 1897 г. в Русе пристига Йохан Фишер – 45-годишен капелмайстор, поданик на Австро-Унгарската империя и жител на Престниц (Австрия). Според разказа в материала, след около десет дни той трябва да се прибере и взема 160 лева назаем от Твъртко Драндаров, който се установява отскоро в града.

Драндаров наема на 1 август дюкян от русенския търговец Соломон Блаущайн срещу годишна вноска от 500 лева (плаща 105 лева предварително). Посочва, че ще прави монограми за женски шевове. Именно в този обект Фишер оставя на съхранение цялото си имущество като обезпечение на заема.

На 6 септември 1897 г. Фишер отплава с параход за Виена. Скоро след това изпраща телеграма до Русе с въпрос дали Драндаров е още в града. Получава отговор, че Драндаров е заминал с много сандъци и с жена си. Фишер се връща незабавно, но установява, че вещите му са присвоени и Драндаров е изчезнал.

Прокуратурата и следствието: следа от първите киносеанси

На 1 октомври 1897 г. Йохан Фишер подава прошение до прокурора при Русенския окръжен съд. Описва, че е оставил шест сандъка с вещи и апаратура на стойност 4000 лева златни, като в тях има кинематограф, фонограф, части за фонографа, музикален инструмент (трихтер), мъжки дрехи, цигулка, книжа, ноти и фонограф „Едизон“.

Прокурорът В. Рашеев и секретарят К. Върбанов изготвят на 6 октомври 1897 г. преписка и я изпращат на съдебния следовател. Следователят А. Лавров снема показания от Фишер на 10 октомври 1897 г. В протокола Фишер заявява, че е отседнал в хотел „Централ“ в Русе и с апаратите си е дал няколко представления. Така, освен имуществен спор, документите фиксират и конкретна следа за ранни кинопрожекции в града.

Следователят издава на 14 октомври постановление за започване на предварително следствие. По данните на Фишер и свидетелски показания, Драндаров не е българин и говори няколко езика. Появява се и твърдение на Фишер, че Драндаров е преминал с вещите в Румъния.

От Русе до Белград и Ниш: дело в четири държави

Ключов свидетел става и наемодателят Соломон Блаущайн, разпитан на 20 октомври 1897 г. Той потвърждава, че е дал дюкяна под наем на Драндаров и че последният е заминал рано сутрин с багажа си. Според Блаущайн в дюкяна е видял фонограф и други вещи в кошници и сандъци.

Материалът дава и контекст за мястото: дюкянът е в пасажа при „Чикаго“ в Русе, свързан с търговски обект на Блаущайн, за който местният вестник „Законност“ пише във връзка с откриване на „тунел“ (пасаж) на 1 юли 1897 г.

След две години без резултат, на 11 януари 1899 г. следователят Лавров издава заповед за задържане N49, с която разпорежда задържането и изпращането на Драндаров в Русенския окръжен затвор по обвинение в присвояване на кинематограф, фонограф и други вещи.

Случаят стига и до Министерството на външните работи и на изповеданията. Ръководителят му Димитър Греков на 10 февруари 1899 г. изпраща писмо до българския дипломатически агент в Белград М. Георгиев с молба за действия по екстрадиция. В документите фигурира и вариант на името – Твърдко Драндаров alias Дударски Лала, за когото има сведения, че живее в района на Неготин или Смедерево.

Сръбските власти отговарят по-късно, че след търсене той не е открит на територията на посочения окръг. По-късно българските институции получават допълнителна информация, включително че Драндаров се намира в Ниш. Включва се и Австро-Унгария, която чрез свои структури настоява за арест на Константин (Лала) Дрндарски, описан като унгарски поданик, обвинен за измама, и посочва местонахождението му.

През 1901 г. Драндаров е открит в Ниш, арестуван и разпитан. Според изложеното в материала, той твърди, че спорният кинематограф не е откраднат, а купен от Фишер за 600 златни лева, като се позовава на разписки. Въпреки това е предаден на австро-унгарските власти и транспортиран по етапен ред до Земун, а после към Панчево, където е разпитан на 3 март 1901 г.

Защо документите са важни за киноисторията

Материалът посочва, че прожекциите на Йохан Фишер в Русе се стесняват във времеви прозорец от 28 август до 6 септември 1897 г. – 10 дни. Според автора, те се оказват (към момента на изследването) четвъртите поред кинопрожекции в България след тези в София (декември 1896 г.), Русе (февруари 1897 г.) и София (март–април 1897 г.). Разликата е, че за случая с Фишер остава официална документална следа в съдебни книжа, а не само вестникарски известия.

В текста се проследява и как присвоеният апарат вероятно продължава пътя си из региона. Посочено е, че през ноември 1900 г. Твъртко Драндаров продава кинематографа за 750 динара на Стоян Нанич от Зайчар, който започва прожекции с „Първи сръбски кинематограф“ и по-късно осъществява прожекции и в България.

Още новини в категория Новини от Русе