Любослав Костов от КНСБ: Клиенти бойкотират касите на самообслужване

Икономистът описва 20-минутна опашка като протест срещу „изместващи технологии“.

Икономистът Любослав Костов от КНСБ разказа за случка в супермаркет, която според него показва отказ на клиенти да използват каси на самообслужване. По думите му умишлено са били оставени да работят две стандартни каси. Пред тях се е образувала дълга опашка, а служителка е приканвала хората да минат на автоматизираните „бързи каси“, като е предлагала и помощ при маркирането.

Костов описва реакцията като „колективен отказ“. Той посочва, че според разказа му хората са предпочели да чакат около 20 минути, вместо да преминат към самообслужване.

„Не е технофобия, а солидарност“

В публикацията си Костов предава позиция на по-възрастен мъж от опашката. Според този разказ мъжът е заявил, че знае как да сканира баркодове, но отказва да използва касите на самообслужване. Мотивът, както го описва икономистът, е страх, че ако клиентите вършат работата „безплатно“, това може да доведе до липса на работни места за служителите.

Костов добавя, че хората на опашката са реагирали одобрително. Той определя поведението им като форма на тиха солидарност, при която обикновеното чакане се превръща в демонстративен отказ.

„Органична съпротива“ срещу „изместващите технологии“

Икономистът интерпретира случката през призмата на поведенческата икономика. Той я нарича „органична съпротива“ срещу „изместващите технологии“ – термин, с който описва технологични решения, заместващи човешкия труд.

Според позицията му въвеждането на самообслужване се представя като „модернизация“ и „оптимизация на времето“. Костов твърди, че реалният ефект е спестяване на разходи за персонал и прехвърляне на част от работата към клиента. В разказа си той добавя и критика, че цените в магазина продължават да растат.

Отказът от карта за отстъпка като сигнал

В поста си Костов описва и реакция на клиентите към въпрос от системата за наличието на пластмасова карта за малка отстъпка. По думите му хората са посрещнали това с насмешка, а той го тълкува като отказ да бъдат „дигитално проследявани“ срещу минимална полза.

В заключение икономистът подчертава, че дигитализацията не е ценност сама по себе си. Според него технологиите трябва да улесняват живота, а не да превръщат клиента в „безплатна работна ръка“ и да правят живия контакт „лукс“.

Още новини в категория Новини от Русе