Майките от Русе оглавяват първия еко протест срещу режима

Обгазяването от завода за хлор в Гюргево прераства в гражданско движение.

На 28 септември 1987 г. в Русе Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Поводът е почти десетилетното обгазяване на крайдунавския град от химическия комбинат за хлор в румънския Гюргево, както и протест срещу проектите на фамилията Чаушеску, описвани като грандомански.

Според „Маргиналия“ нито една от тези майки по-късно не продължава в голямата политика. Но позицията им превръща въздуха на Русе в граждански инструмент срещу тоталитарната комунистическа власт.

Хлорният облак и моментът, който пречупва страха

По данни, припомнени от БНР, на 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионери. В същия момент от Гюргево отново идва облак със задушлива миризма на хлор.

Според спомените, цитирани от БНР, деца започват да припадат, а част от тях свалят връзките и ги използват като импровизирана защита. Церемонията не е отменена, въпреки ситуацията. Това се превръща в повратен момент, след който русенските майки планират организиран мирен протест, така че властите да не могат да игнорират проблема.

Заводът в Гюргево и ефектът върху здравето в Русе

В текста се посочва, че построеният няколко години по-рано завод за хлор в Гюргево работи 10–12 пъти над капацитета си. Това води до силна концентрация на отровния газ във въздуха.

Жителите на Русе са подложени на постоянни газови атаки, като се твърди и за драстично нарастване на болестите на дихателната система. Част от хората са принудени да се изселят в други градове, за да опазят здравето си.

От уличен протест до първата голяма неформална организация

Материалът отбелязва, че първият граждански протест в края на социализма се провежда именно в Русе през ноември 1987 г., под формата на манифестации срещу обгазяването и в защита на правото на здравословна жизнена среда.

Няколко месеца по-късно е създадена първата и най-голямата неформална организация в България – Общественият комитет за екологична защита на Русе. Според описанието, на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след прожекция на документалния филм „Дишай“ на режисьора Юрий Жиров, 400 души учредяват комитета. Той е представен като първата сериозна формация, протестирала срещу комунистическия режим у нас.

В материала се подчертава и по-широкият контекст. Следващата година се появяват и други дисидентски организации, сред които Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и „Гражданска инициатива“ на Любомир Собаджиев. Така Русе и битката за въздуха се превръщат в ранен знак за идващите демократични промени.

Още новини в категория България