Медицинските хеликоптери в България: 200 мисии за две години, базите липсват, „златният час“ остава на хартия

Трагедията в планината върна фокуса върху въздушната спешна помощ. Данните показват малко първични мисии, незавършени бази и риск от загуба на средства по ПВУ, докато спорът е дали хеликоптерите изобщо се активира достатъчно често.

Смъртта на мъж в планината отново извади на преден план неудобния въпрос: защо въздушната спешна медицинска помощ в България не дава очаквания ефект близо две години след старта си. По замисъл медицинските хеликоптери трябва да стига бързо до мястото на инцидента и да транспортира пострадалия до болница. На практика системата се използва по-рядко за най-важната си задача.

От репортаж на NOVA стана ясно, че полетите са предимно планински операции и вторични транспорти между лечебни заведения. Първичните мисии остават малко. Това са случаите, в които екипът отива директно на място, за да изведе тежко пострадал пациент към болница. Именно тук се измерва ефектът на т.нар. „златен час“.

Голямата разлика: България срещу Европа

Статистиката показва сериозно изоставане. За близо две години у нас са отчетени около 200 мисии. В Австрия за една година те са над 21 000. Разликата не може да се обясни само с география или население. Тя подсказва проблем в организацията и капацитета.

От системата за въздушна медицинска помощ отказаха коментар.

„Има хеликоптери, но няма система“

Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация каза, че ключовият проблем е липсата на добре изградена мрежа. По думите му въздушната спешна помощ е постигната след дълга борба и с европейска подкрепа. Но реалната система за работа на терен не е изграденa.

Той посочва, че страната има няколко хеликоптера, но реално разполага с „една и половина бази“. Това прави ефективното покритие трудно. Към момента работят бази само в София и Сливен. Първоначалният план предвиждаше шест бази.

Димитров добавя, че през последните две години първичните мисии са били основно по искане на Планинската спасителна служба. Според него това е резултат от начина, по който системата е въведена.

„Златният час“ не се изпълнява

Д-р Благомир Здравков, член на експертния съвет по авиационна медицина, поставя акцента върху основната функция. Това е бърза реакция при тежки случаи. Според него две години след старта няма първични мисии в необходимия мащаб. А именно те трябва да са водещи.

Министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски защити по-балансиран подход. Той обясни, че в България лечебните заведения са сравнително равномерно разпределени. В много случаи транспортът по въздух не е нужен. Пациентът може да стигне до болница с линейка.

По думите му системата е нова и се развива. Нужен е опит на екипите и пилотите, за да се избегнат рискове за пациентите.

По случая в района на Мальовица министърът заяви, че хеликоптерът е излетял около 45 минути след сигнала. Причината е била нуждата от уточняване на координати и съобразяване с терена. Според медицинската информация състоянието е било критично. По-бързото пристигане вероятно не би променило изхода.

Хеликоптери има, но базите изостават

В България има четири медицински хеликоптера, като наскоро е пристигнал и пети. Министърът посочи, че са установени неизпълнени ангажименти за базите. Нито една от планираните инвестиции не е напълно завършена. Има риск страната да загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Д-р Здравков обаче твърди, че реално функционират само два хеликоптера. Част от машините имат и технически ограничения. Пример е невъзможност за транспорт на деца под пет килограма.

Проблемът вече не е само в броя полети. Въпросът е дали държавата може да изгради работеща мрежа. Така хеликоптерът да бъде инструмент за навременна помощ, а не резервен вариант при ограничени сценарии.

Източник: p26.bg

Още новини в категория България