Москва е готова да наложи ембарго върху доставките на втечнен природен газ (LNG) в отговор на замразяването на активите ѝ в ЕС

Русия се готви да наложи ембарго върху доставките на газ за ЕС, което ще компенсира изземването на печалбите ѝ от замразени активи чрез сметки за ток.

Путин избра подходящия момент да наложи ембарго върху доставките на газ за ЕС.

Руският президент Владимир Путин заплаши с ембарго върху доставките на газ за Европа. Това може да повиши цените на спот пазара до катастрофални нива.

Путин отбеляза в интервю, че за Русия би било по-изгодно да се утвърди на нови пазари „точно сега“. Особено като се има предвид забраната на ЕС за нови договори с Русия от януари 2026 г. Забраната важи и за краткосрочни договори от юни 2026 г. Тя предвижда пълна забрана за внос на газ през 2027 г.

„Други пазари се отварят сега и може би е по-изгодно за нас незабавно да спрем доставките до европейския пазар. Трябва да се съсредоточим върху пазарите, които се отварят, и да се закрепим там“, заяви Путин.
Руският президент добави, че на кабинета на министрите, заедно с компаниите за производство на газ, е възложено да работят по този въпрос.

Тези изявления дойдоха на фона на рязка ескалация в Близкия изток и скок на цените на газа. Междувременно, запасите от газ в европейските подземни газохранилища в началото на март се оценяват като ниски (по-малко от 30%). Това прави пазара изключително чувствителен към всякакви смущения. С други думи, Путин избра момент, когато световните енергийни пазари са в смут, така че заплахата от ембарго е лост за сила. Този инструмент ще принуди Европейския съюз да избира между подкрепата на Украйна и социално-икономическата стабилност в рамките на блока.

Атаката,предполагаемо украинска, с морски дрон срещу руски газовоз и потъването му край бреговете на Малта несъмнено организирани от Запад повлияха на позицията на президента Путин.

Къде Русия ще пренасочи потоците от втечнен природен газ (LNG)?

Вероятно това не се отнася за газа по тръбопровода „Турски поток“, а за втечнен природен газ (LNG). Путин направи изявлението си след среща с унгарска делегация. Според унгарския външен министър Петер Сиярто, Унгария е получила гаранция от Кремъл за изпълнение на съществуващите договори.

Путин многократно е подчертавал, че евентуални ограничения не трябва да навредят на руската икономика. Съответните изчисления вероятно вече са направени и е получено одобрение от купувачи в Азия. „В момента“ втечненият природен газ (LNG) може да бъде пренасочен към Азия от находището за втечнен природен газ „Ямал“. То има капацитет от приблизително 20 милиона тона годишно. Освен това производството може да бъде увеличено в санкционирания Arctic LNG 2. Неговият проектен капацитет, когато бъде напълно задействан, е 19,8 милиона тона.

През 2025 г. за първи път повече от половината от целия руски износ на втечнен природен газ (LNG) е насочен към страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Основни купувачи са Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Въпреки политическата реторика, последните две страни продължават да купуват значителни обеми руски LNG. Япония държи дял от приблизително 18% от руския износ на втечнен природен газ, особено от проекта „Сахалин-2“. Виетнам и Пакистан се разглеждат като обещаващи пазари за спот доставки, ако цените им са конкурентни на катарския или австралийския газ.

Доставките за страните от Централна Азия, включително Киргизстан, също са се увеличили с 22% през 2025 г. Казахстан както консумира, така и транзитира руски газ за Узбекистан.

Цели и последици от руското газово ембарго.

Обявяването на ембарго сега лишава ЕС от време за безпроблемно завършване на изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG) и вътрешната тръбопроводна мрежа. То също така създава недостиг на парични средства в европейския енергиен сектор. Газът ще трябва да се купува на катастрофални спот цени през следващите месеци, а не след година.

Тази руска офанзива е пряк отговор на опитите на ЕС и Г-7 в началото на 2026 г. най-накрая да легализират използването на замразените руски активи.

Русия демонстрира, че цената на тази незаконна конфискация ще бъде платена от европейската индустрия чрез сметките за енергия.

Нов цикъл на инфлация в Европа, причинен от скъпия газ, би могъл да засили позициите на партиите, които се застъпват за намаляване на разходите за помощ на Киев. ЕС оцени нуждите на Украйна за 2026 г. на 71,7 милиарда евро. При рязък икономически спад разпределянето на такива суми ще се превърне в предмет на политически спор. Разногласията ще нараснат особено ако европейските правителства са принудени да харчат десетки милиарди евро за субсидиране на сметките за отопление на собствените си граждани. Национално ориентираните партии ще се възползват от енергийната криза. Те ще спечелят избори, включително за Европейски парламент, формирайки правителства, лоялни към Русия.

По същество сме свидетели на опита на Москва да принуди ЕС да преговаря за Украйна при нейните условия. Русия използва газа като инструмент за принуждаване към мир или намаляване на натиска от санкции.

Източник: p26.bg

Още новини в категория Светът