Нобеловият архив потвърди пет български номинации преди 1976

Сред тях са Вазов и Багряна, а сумата вече е 12 млн. крони

Имената на Нобеловите лауреати ще бъдат обявени следващата седмица. Всеки носител на Нобелова награда получава уникален златен медал с името си, диплома, изработена от норвежки и шведски калиграфи, и парична сума. По данни на Нобеловата фондация от тази година сумата е 12 милиона шведски крони, което е приблизително 1,22 милиона щатски долара или 1,06 милиона евро.

Какво е официално потвърдено за български номинации

В дигиталния архив на Нобеловата фондация на NobelPrize.org (Nomination archive) има петима българи, за които е официално потвърдено, че са били номинирани за Нобелови отличия. Причината списъкът да е исторически ограничен е правилото за поверителност. Имената на номинираните се пазят в тайна 50 години.

Заради този срок съществуват официално потвърдени номинации само за периоди преди 1976 г. Според правилата, Нобеловите комитети към институциите, които присъждат наградите, не съобщават имената на съвременните кандидати.

Архивите показват, че България има четирима писатели, номинирани за Нобелова награда за литература, и един държавник, предложен за Нобелова награда за мир.

Четиримата български автори, номинирани за литература

Пенчо Славейков (1866–1912) е номиниран през 1912 г. за Нобелова награда за литература. Номинацията е направена от шведския учен и преводач Алфред Йенсен. По данни от архива номинацията отпада, тъй като Славейков умира през юни същата година в Италия и правилата на Нобеловата фондация не позволяват присъждане в този случай.

Иван Вазов (1850–1921) е предложен официално за Нобелова награда за литература през 1917 г. Номинацията е направена от проф. Иван Шишманов, описан като един от големите български учени, филолози, просветни дейци и държавници от следосвобожденската епоха.

Иван Грозев (1872–1957) е номиниран през 1928 и 1929 г. Номинациите са внесени от акад. Михаил Арнаудов, фолклорист и литературен историк, дългогодишен професор в Софийския университет.

Елисавета Багряна (1893–1991) е предлагана няколко пъти за Нобелова награда за литература. По данните от архива това се случва през 1943, 1944, 1945 г. и 1969 г. Номинациите от 40-те години са внесени от акад. Стефан Младенов, а през 1969 г. Багряна е предложена от Анна Каменова, която по това време е председател на българския ПЕН клуб.

Номинацията за мир: Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев (1866–1933) е номиниран през 1910 г. за Нобелова награда за мир. Номинацията е направена от юриста и политик Христо Славейков, който тогава е председател на Народното събрание.

Според мотивите, посочени в източника, Ляпчев е предложен заради приноса си за мирното уреждане на международната криза след обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Описано е, че той води дипломатически преговори с Османската империя и Русия.

Българската връзка с Нобела: Елиас Канети

Роденият в България писател Елиас Канети печели Нобеловата награда за литература през 1981 г. Той е роден в Русе през 1905 г. и живее там първите си шест години.

Канети получава отличието като немскоезичен писател. По данни от източника той твори изцяло на немски език и прекарва живота си предимно в Западна Европа. Сред държавите са посочени Австрия, Германия, Великобритания, Франция и Швейцария, където умира през 1994 г.

Още новини в категория България