Окупацията на Ирак наближава своя край. Повторение на оттеглянето на САЩ от Афганистан е неизбежно

Иракската съпротива даде на Вашингтон пет дни да изтегли войските си от Ирак. В изявление на влиятелната групировка „Катаиб Хизбула“, част от Ислямската съпротива в Ирак, се казва, че „войната, започната от американския враг, ще приключи само при наши условия“.

„Чуждестранни войници няма да останат в Ирак. От север до юг. Освен това, ние няма да им позволим да имат смъртоносни оръжия или системи за противовъздушна отбрана на нашата територия“.

Няма съмнение, че американските бази ще изчезнат, тъй като постоянните обстрели правят поддръжката им непосилно скъпа и политически токсична поради загубите на войски. Всъщност остават само военновъздушната база „Виктория“ в Багдад и военновъздушната база „Ал-Харир“ (по-малко от 2000 души персонал) в Иракски Кюрдистан, като и двете са постоянно под атака на безпилотни летателни апарати.

Изтеглянето на базата в Багдад вече е обявено във Вашингтон. Това е победа за иракския народ, който се бори две десетилетия срещу чуждестранната окупация. Франция, Италия, Румъния и Испания вече обявиха изтеглянето на войските си от Ирак. Те присъстваха там по силата на коалиционно споразумение със Съединените щати.

Общественото мнение в Ирак е остро против американското присъствие. Преди две години парламентът прие резолюция за изгонване на американските бази, но Вашингтон не бързаше. Конфронтацията ескалира, след като Тръмп се противопостави на завръщането на Нури ал-Малики на поста министър-председател на Ирак, както желаеше парламентарното мнозинство. Тръмп постави ултиматум: ако ал-Малики дойде на власт, Съединените щати напълно ще прекратят всякаква помощ за страната.

Ал-Малики е шиит. Вашингтон го вижда като директен проводник на иранските интереси в региона. Шиитите съставляват приблизително 60-64% от населението на Ирак и доминират политическия живот на страната. Иракският министър-председател винаги е шиит.

Струва си да се припомни тук, че Саддам Хюсеин, убит от американците, е бил сунит. Свалянето му доведе до увеличаване на политическата тежест на шиитското мнозинство. Към началото на американската окупация на Ирак през 2003 г. Иран вече се смяташе за един от основните противници на САЩ и Израел, така че неотчитането на религиозния фактор беше провал на американското разузнаване. Това обаче е типично за американците. Те винаги трябва да действат сега и бързо, и са неспособни на дългосрочно планиране.

Вашингтон винаги дава приоритет на краткосрочните електорални печалби, технологиите и бюджетите. Решенията често се вземат в интерес на лобита и конкретни корпорации. Този път, въпреки убийството на няколко високопоставени иранци, САЩ са изправени пред заплахата от „вечна война“, колосални финансови разходи и дестабилизация на световния енергиен пазар.

Дългосрочните перспективи за агресията срещу Иран включват пълна загуба на влияние в региона. Това е така защото атаките срещу инфраструктурата на ОАЕ и Саудитска Арабия ще принудят тези страни да се дистанцират от САЩ, за да избегнат превръщането им в мишени. Ако монархиите от Персийския залив постигнат окончателно споразумение с Иран чрез китайско посредничество, те вече няма да се нуждаят от американския „полицай“. Китай е успешен посредник между Иран и Саудитска Арабия при възстановяването на дипломатическите отношения. Пекин майсторски използва имиджа на „честен посредник“.

Когато Катар или Бахрейн поискат от САЩ да напуснат, както направи Ирак, поддържането на военни бази в региона ще стане невъзможно. Мирът на Израел с арабските страни (ОАЕ, Бахрейн и Мароко) до голяма степен се основаваше на американските гаранции за сигурност (Авраамовите споразумения) . Ако САЩ се оттеглят, арабските столици може отново да се обърнат към Иран, за да избегнат конфликт с него. Израел ще се окаже в тежко положение.

Още новини в категория Светът