Патрушев предупреди: Войната в Близкия изток разрушава световната икономика

Как Ормузският пролив, нефтът и корабоплаването засягат Русия – пълно интервю с помощника на руския президент Владимир Путин

Ситуацията около Иран, срещу който САЩ и Израел започнаха пълноценна война остава изключително напрегната. Последствията от противостоянието се усещат далеч извън пределите на Близкия изток. За ситуацията в този и други кризисни региони специалният кореспондент на „Ъ“ Елена Черненко разговаря с помощника на президента на Русия, председателя на Морската колегия Николай Патрушев.

— Съветникът на президента на САЩ по икономиката Кевин Хасет наскоро обяви, че нефтените танкери отново започват да преминават през Ормузския пролив. Корабоплаването по него обаче все още не е възстановено дори близо до обема , предшестващ войната на САЩ и Израил срещу Иран. Как оценявате обстановката в региона, преди всичко около Ормузския пролив?

— Ормузският пролив с години беше свързващото звено на световните логистични вериги, които в момента в основната си част са разрушени. Той се превръща в зона на противоборство, опасна за корабоплаването. По всяка вероятност настоящият конфликт ще отхвърли назад с години изградената система на световните търговско-икономически отношения. Фактически операцията „Епична ярост“ стана катализатор за преразпределението на световния пазар на енергоресурси и за срива на морската логистика. И никаква „епичност“ няма в тази „ярост“. Вместо нея светът наблюдава трагизъм с непредсказуеми хуманитарни и икономически последствия. Повредено е нефтогазовото оборудване. Нанесени са колосални екологични щети на акваторията на Персийския залив. Унищожава се пристанищната инфраструктура. Страда населението. Унищожават се културни и исторически ценности. От бойните действия са повредени и унищожени търговски кораби на най-различни държави. Растат цените на енергоресурсите, тарифите за товаропревози на най-големите морски контейнерни линии, стойността на застраховката. Намалява световният износ на торове. Това влияе негативно на агропромишления комплекс в Азия, Африка и Европа.

— Много западни политици и експерти казват, че уж Русия печели от конфликта, защото растат цените на нефта.

— Конфликтът не е изгоден за нито една от страните. Той няма оправдание и обективни причини. И за самите САЩ той е разрушителен, защото американците със собствените си ръце унищожават статута си на гарант на сигурността за съюзниците по целия свят. Вярата в способността на западните военни бази да осигурят сигурност на страните, където са разположени, се изпарява пред очите ни. Между другото, както и вярата, че съюзническите отношения с Америка ще спасят от икономическа криза. Ограниченията на доставките на енергоресурси неизбежно ще доведат до спиране на енергоемките производства в Япония, Република Корея, Австралия и страните от Европейския съюз.

Да, цените на въглеводородите растат. Това обаче не означава, че така ще бъде постоянно. С всяка от страните, засегнати сега от войната, Русия десетилетия наред е поддържала тесни търговско-икономически и научно-технически връзки. Включително в морската сфера. Затова ние с голяма тревога следим разгръщащите се събития. И, разбира се, ние искрено съжаляваме за неоправданите човешки жертви, включително представители на висшето ръководство на Иран. С някои от тях се познавах лично. Скърбим за убитите мирни граждани на тази страна и на приятелските ни държави от Персийския залив. За загиналите моряци от най-различни страни. Всички тези жертви можеха да бъдат избегнати.

— Предполагаше се, че на 1 април ще започне строителството на железопътната линия Решт—Астара в рамките на коридора „Север—Юг“. Какви са перспективите на проекта при сегашните условия?

— Иран е стратегически партньор на Русия. Нас ни свързва многогодишно приятелство и плодотворно сътрудничество. Уверен съм, че конфликтът ще бъде урегулиран и иранският народ ще продължи да се развива по своята суверенна траектория.

Що се отнася до коридора „Север—Юг“, това изобщо не е само проект на Русия и Иран. Неговата реализация отговаря на интересите на множество други страни от Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия, Африка. Бидейки най-краткият път за доставка на стоки от европейската част на Русия до Индия, той ще позволи да се увеличи стокообменът на десетки държави. Ще даде тласък на развитието на морските пристанища и корабоплавателните компании. Смятам, че този проект има бъдеще.

— Конфликтът около Иран въвлича все повече нови участници. Базовите принципи на стратегическия баланс в морето са нарушени не само в Персийския залив, но и в Средиземно море и Индийския океан. С какво това е заплашително?

— Конфликтът наистина вече излиза извън пределите на Персийския залив. Ярък пример — торпилирането от американска подводница на иранска фрегата в Индийския океан. Това е първият подобен случай за повече от 40 години от времето на Фолклендската война. Важно е да се знае, че иранският кораб не е имал на борда си въоръжение. Чувствал се е в безопасност, тъй като се е връщал след участие в международното многостранно военноморско учение „Милан“. Там кораби на 51 държави отработваха съвместно участие в хуманитарни мисии. При това, обърнете внимание, САЩ директно се дистанцират от проблема с безопасността на корабоплаването в Ормузския пролив. Вместо това американците призоваха членовете на НАТО и други страни да изпращат свои кораби в този район. Така те искат да прехвърлят върху тях товара на отговорността. Страните от НАТО при цялата си зависимост от Вашингтон се въздържат от участие във военните действия в този регион.

— Е, европейските военноморски сили вместо това продължават лова на така наречения руски „сенчест“ флот.

— Срещу флота, който превозва товари от руските пристанища, наистина е разгърната безпрецедентна кампания. В нея се включват, както изглежда, третостепенни морски държави. Те просто се увлякоха в "лова" на танкери и контейнеровози.

Атаката срещу руския LNG-танкер „Арктик Метагаз“ в Средиземно море всъщност стана емблематичен пример. Ние го оценяваме като международен терористичен акт. По наличната информация рискът от терористични и диверсионни заплахи по отношение на корабите, които плават към руските пристанища, не намалява. Във връзка с това от наша страна е разработен и се реализира цял комплекс от мерки за осигуряване на безопасността на корабоплаването.

— Какво включва той?

— Осъществява се проверка на корабите, пристигащи от чужбина. Определен е редът за оперативно взаимодействие на собствениците на кораби с администрациите на морските пристанища. Засилен е контролът върху корабите, изпълняващи товаропревози в интерес на Русия. В реално време се обработва информация за всички морски обекти, които водят икономическа дейност. За предотвратяване на заплахи от внезапно нападение върху пунктовете за базиране, пристанищата и корабите.

Разглежда се възможността чрез капитаните и ръководителите на пристанищата да се иска съпровождане на корабите под руски флаг от мобилни огневи групи. Също така се разработват варианти за разполагането на специални средства за защита на корабите. Предвиждат се мерки за конвоиране на търговския флот от кораби на ВМФ. Все по-често отбелязваме, че политико-дипломатическите и правните мерки далеч не винаги сработват за противодействие на разгърнатата от Запада кампания срещу руското корабоплаване. В случай на поява на нови заплахи в морето от страна на европейските държави от наша страна ще бъдат изработени допълнителни мерки.

— Американският план, в частност, акцентира върху разгръщането на масови автономни морски системи. На производството на евтини безпилотни надводни и подводни платформи за компенсиране на числения превес на стратегическите конкуренти. Възможно ли е появата на флотилии от такива системи в Америка да заплашва Русия?

— На разгръщането на морски роботизирани системи обръщат внимание много страни. Те смятат, че класическата концепция за строителство на военноморски сили не отговаря на съвременните изисквания. В Индия, например, наскоро започна строителството на първия в страната център за разработка и производство на перспективни безпилотни платформи за военноморските сили и гражданския флот.

В Русия автономни, безеккипажни, телеуправляеми подводни апарати вече се използват. Научните институти и конструкторските бюра разработват ново поколение такава техника. В това направление нашата военна наука не изостава. В много отношения даже изпреварва чуждестранните разработки. Сега се провежда анализ на родния пазар за откриване на най-перспективните решения, които могат да бъдат приложени при създаването на морски дронове. Внимание се обръща и на малки частни компании. Много от тях по собствена инициатива са създали образци, които не отстъпват на чуждестранните аналози.

— Предполагате ли, че на Русия за продължителен период ще се наложи да защитава своята морска търговия?

— Западните стратези отдавна разбраха: един от начините да се нанесе критичен ущърб на държавата е да се блокира външнотърговската й дейност. Не случайно САЩ, Англия, Франция и редица техни съюзници са насочени към пряк политически, военен и финансов контрол над ключовите морски комуникации. Затова осигуряването на безопасността на морската търговия е необходимо по всяко време. На първо място за Русия е жизнено важно да има собствен потенциал в областта на морските товаропревози. Флот, корабостроителни и кораборемонтни предприятия, пристанищни мощности, оператори, застрахователи и така нататък. Едно от най-пагубните заблуждения се състоеше в представата, че не е задължително да има национален търговски флот. С цел съмнителна икономия на средства уж винаги може да се намери „удобен флаг“ и под него да се превозват товари. В настоящия момент ние трябва да изградим импортонезависим модел на морската икономика. Това не означава, че се затваряме от външния свят, отказвайки се от сътрудничество с други големи морски държави. Напротив, ние ще продължим да се вграждаме в световната морска икономика. Ще взаимодействаме с заинтересованите партньори. Но само при условия на взаимна изгода.

— Наскоро утвърденият „Американски морски план за действие“, по ваша оценка, стана първата за дълго време цялостна морска доктрина на САЩ. В нея, пак по ваша оценка, заложени ли са някакви рискови фактори за Русия?

— Документът безспорно се получи интересен и ние го изучихме детайлно. Разбира се, може да се говори за определени рискове. Например в контекста на провъзгласената в този „План“ по-активна експанзия в Арктика. Развитието на американското полярно корабоплаване и инфраструктура. Но смятам, че много по-интересно е да се изучи общата тоналност на тази доктрина и да се помисли какви уроци бихме могли да извлечем от нея.

Важно е да се отбележи фактът, че администрацията на Тръмп от първите месеци на своята работа взе курс към последователно увеличение на комплексната морска мощ. Забележете, не просто потенциала на военноморските сили, а именно целия спектър от възможности, преди всичко в сферата на морската дейност. В „Плана за действие“ са поставени задачи за постигане на технологичен суверенитет в корабостроенето и съседните отрасли. Осигуряване на стабилен приток на евтини заемни средства. Развитие на крайбрежните територии. Създаване на специални икономически зони. Говори се за по-отговорно строителство на кораби и съдове, включително за отстраняване на огромния брой бюрократични процедури и практиката на безкрайно изменение и прегласуване на проектната документация. Също така и за внедряване в проектирането на кораби на изкуствен интелект. Важно е да се отбележи, че в споменатия „План“ модернизацията на морските отрасли на САЩ се предвижда в голяма степен за сметка на техните стратегически партньори, особено преуспяващите в областта на корабостроенето Япония и Република Корея. Между другото, Сеул вече одобри законопроект за инвестиции в корабостроенето на САЩ на 150 млрд. долара. Интересна идея за създаване на патронирани от държавата механизми за привличане на заемни средства. Логиката на американския план е проста: за създаване на мощна морска икономика са нужни евтини пари и високи компетенции. Това неизбежно предполага акцент върху образованието, напредналите технологии и, разбира се, производствените мощности.

— Нещо от това може ли да бъде полезно за Русия?

— Да, по същество много от обозначените от американците рецепти са полезни и за нашата страна, немалко от тях вече не първа година се внедряват в родните корабостроителници и в пристанищата. Сега в Морската колегия се подготвя проект на федерален закон за корабостроенето, където ще намерят отражение много аналогични мерки.

— На 19 март в Русия се отбелязва Денят на подводничаря, който тази година съвпадна със 120-годишнината на подводния флот.

— Денят на подводничаря е посветен на датата, на която през 1906 г. подводниците като клас бойни кораби са включени в класификацията на съдовете на военноморския флот. Обаче още през XIX век в "Пролетарския завод" са преминали изпитанията на първата в света изцяло метална подводница, създадена от изтъкнатия инженер Карл Шилдер, чийто 240-годишен юбилей също се пада през тази година.

В началото на 2000-те години аз посещавах военните градчета до базите на подводните лодки на Камчатка, в Приморие, в Мурманска област. Разруха и униние — ето какво виждах там, където живееха подводничарите със семействата си. А западните съветници насъскваха либералите в икономическия блок на правителството изобщо да изпратят подводния флот на скрап. Благодарение на решенията на държавния глава подводният флот беше запазен и усилен. Президентът Путин отделя особено внимание на корабостроителната наука, инженерното образование, социалната защита на семействата на военнослужещите. Възобнови се жилищното строителство, появиха се обекти на културата и спорта, нови училища и детски градини.

Днес професионализмът и бойната подготовка на подводничарите в съчетание с най-новото оборудване правят руския ВМФ един от най-мощните в света. Отделно отбелязвам заслугите на корабостроителния завод „Севмаш“, „Адмиралтейските корабостроителници“, кораборемонтното предприятие „Звьоздочка“, конструкторските бюра „Рубин“, „Малахит“, Криловския научен център. Истински патриоти на подводния флот работят в конструкторските бюра, в заводите, служат в морето и на брега. Сред тях са и семействата, които подкрепят подводничарите, младите момчета, които романтизират морската служба и мечтаят за нея, и, разбира се, ветераните от военноморския флот, чиято преданост към Отечеството е пример за новите поколения офицери и матроси. От цялата си душа поздравявам с празника.

Още новини в категория Позиция