Петър Ганев: Данък „свръхпечалба“ рискува растежа срещу 1 млрд. евро

БНБ предупреди за ефект върху кредитите, а общините чакат 500 млн. евро

Правителството представи пакет данъчни закони и по същество отвори дебата за бюджета за 2027 г. Според анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, цитиран от агенция Фокус, основната цел изглежда е подкрепа на приходната част. Така властта търси по-прилична рамка за следващата година с по-нисък дефицит.

Ганев отбелязва, че същинският бюджет и детайлите по разходите най-вероятно ще се появят след президентските избори. Затова през следващия месец фокусът ще падне върху данъчните промени. По думите му мерките изпращат противоречиви сигнали. В пакета има едновременно по-широко приемани идеи, стимули за бизнеса и предложения, които според него са в ущърб на растежа.

Данък „свръхпечалба“: цел над 1 млрд. евро и остър спор

Като най-значима тема Ганев посочва предложения данък „свръхпечалба“, заради макроикономическия му отпечатък. По очаквания на правителството той трябва да донесе над 1 млрд. евро от банки и застрахователни дружества, хранителни вериги и телекоми, както и от дружествата за бързи кредити и обменните бюра.

Идеята е големият бизнес извън индустрията да покрие частично прекомерния дефицит на държавата. Българската народна банка (БНБ) вече е излязла с остра позиция по темата, като според Ганев акцентът е върху банковите печалби. Централната банка изрично посочва, че подобна мярка трябва да отчита ефектите върху кредита, инвестициите и растежа. БНБ определя това като разлика между счетоводната сметка и макроикономическата политика.

Ганев добавя, че след политическото говорене срещу еднократните и ad hoc мерки от последните години, сега правителството предлага сходен подход. По негови думи това е еднократна мярка, която гони фискален ефект за сметка на реалната икономика. Той вижда и политически конфликт със заявките да не се вдигат данъците и да се подкрепя растежът. В анализа си Ганев заключава, че новият данък отнема от растежа, като наказва успешните компании и инвестициите в експанзия.

Данъчни оценки: актуализация след 15 години и ефект за общините

Като логична и очаквана промяна Ганев посочва покачването на данъчните оценки. По думите му те не са актуализирани повече от 15 години. Това ги е отдалечило значително от пазара, като отклонението достига 3–4 пъти.

Очакването е поетапното вдигане да донесе кумулативен ефект от над 500 млн. евро за общинските бюджети в периода 2027–2029 г. Ганев уточнява, че ефектът зависи и от поведението на общините. Те могат да намалят ставката върху имотите. Така биха могли частично да оберат ефекта на по-високата оценка.

В анализа се подчертава, че промяната подпомага общинските бюджети. Тя обаче не е окончателно решение за зависимостта от централната власт. Според Ганев стъпките към реална финансова автономия са по-широки от актуализацията на данъчните оценки.

Хазартът: очаквания за повече приходи, но минимален ефект

Промените в облагането на хазарта също са били очаквани с интерес, посочва Ганев. По думите му общественият фокус е отишъл към нов пакет от забрани за реклама. На този фон данъчните идеи са минали по-тихо.

Ганев обяснява, че плащанията на игралната индустрия към държавата са все още около 250–300 млн. евро годишно. Според него бързото развитие на сектора предполага възможност не за лека корекция, а поне за удвояване на тези средства. Въпреки това новите текстове, въпреки козметични промени в някои такси, няма да постигнат подобен резултат. Така приносът на хазарта за консолидацията на бюджета ще бъде минимален.

Мерки за растеж: ДДС праг и амортизация за изкуствен интелект

Ганев отделя внимание и на мерките в подкрепа на растежа. Сред тях са по-висок праг за регистрация по ДДС и ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна и сървърна техника.

Според анализа това са мерки, които дават правилен сигнал и не са толкова скъпи за бюджета. Те няма да донесат нови приходи във фиска, но са стимул за повече икономическа активност и инвестиции в технологични решения.

В заключение Ганев обобщава, че мерките са противоречиви най-вече заради данъка върху „свръхпечалбата“. Той подчертава, че фискалната консолидация с бюджета за 2027 г. ще е трудна. Според него тя трябва да се постигне чрез овладяване на (свръх)разходите, а не чрез пореден опит за допълнително облагане на печелившите компании.

Още новини в категория България