Православната църква чества Малка Богородица на 8 септември

Празникът е Рождество на Пресвета Богородица и носи домашни обреди

На 8 септември Православната църква чества Рождество на Пресвета Богородица. Празникът е известен още като Рождество Богородично и Малка Богородица. Той е установен от дълбока древност. Според църковната традиция това е третият празник в чест на Божията майка. Денят се приема като един от големите празници в годишния кръг и е особено почитан.

Рождеството на Дева Мария според преданието

Според преданието Дева Мария е родена в галилейския град Назарет. Нейните родители били праведните Анна и Йоаким. Анна произлизала от свещенически род, а Йоаким – от царски.

Въпреки праведността си, двамата нямали деца. Те продължавали да отправят молитви към Бога. Йоаким пренесъл в жертва животно и се отдал на пост и молитва 40 дни. След това молитвите им били чути. Явил се Архангел Гавриил, който донесъл вестта за раждането на благословената Мария.

Когато Мария се родила, родителите ѝ бдели над нея. Те били известени, че тя ще донесе светлина на всички хора.

Традиции и обичаи за Малка Богородица

Както и другите дни, свързани с Божията майка, и този е на изключителна почит сред жените. В народните представи Богородица закриля домашното огнище и родилките. Свързва се и с помощ при изцеление и в тежки житейски изпитания.

По традиция на този ден някои хора правели курбан или давали обет за отказ от определена храна. За празника се месела и раздавала богородична пита. Давало се по парче за всеки в семейството, за къщата и за домашния добитък. Богородица се приема и като застъпница за сираци. На 8 септември се раздават хляб, сладки и плодове.

Според традицията на трапезата трябва да има празнична пита. Препоръчва се да не се върши домашна работа, за да бъдат децата здрави. Меси се и голяма пита, наричана Богородичен хляб, която се разчупва и се раздава на всички.

Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му. Друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища това парче се пази до празника Събор на Пресвета Богородица на 26 декември.

Поверия, селски събори и храмови празници

В народните вярвания има и обичаи, свързани с бездетни семейства и желания за рожба. Посочва се и практика невести да даряват дрешки на бедно момче или момиче, за да си „поръчат“ дете от определен пол. На този ден бездетните можели да осиновят сираче.

В много райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат и не шият. На места не месят, за да са здрави децата им. Запалена в храма свещ със силен и ярък пламък се е приемала като знак, че молбата на жената е чута. За Рождество Богородично жените не работят домашна работа. Изключение са грижата за цветя и събирането на лековити треви.

Между двете Богородици се пресаждат и размножават много пролетни многогодишни цветя и храсти. Сред тях са божури, перуники и люляк. Празникът се отбелязва и с общоселски събори, хора и песни. Те често са край черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. На места в нейна чест се коли курбан, включително овен.

В текста се посочва и, че обредността около Богородица има езически елементи. Те се свързват с връзката с древните божества на плодородието и богините майки. Рождеството на Богородица съвпада и с раждането на новия аграрен сезон. В народния календар под нейния патронаж започва новият селскостопански цикъл.

На 8 септември храмов празник имат редица манастири в страната. Сред тях са Рилският, Троянският, Роженският и Врачешкият.

Имен ден празнуват Борис, Богдан, Богомил, Богомила и Богомир.

Още новини в категория България