Психолог от Русе призовава за нулева толерантност към тормоза

Анна Стомонякова предупреждава, че премълчаното насилие остава травма с години.

Русенският психолог Анна Стомонякова отправи обществен призив за нулева толерантност към агресията в училище в навечерието на първия учебен ден. В публикация в социалните мрежи тя настоява за навременна реакция от страна на институциите, за да се предотвратят тежки психологически последици, които жертвите носят години по-късно.

Стомонякова подчертава, че макар да не работи с деца в практиката си, ежедневно се среща с последствията от неглижирания училищен тормоз при възрастни. По думите ѝ именно натрупаният професионален опит я кара да постави въпроса за отговорността на възрастните и за това какво се случва, когато сигналите за насилие останат без реакция.

Тормозът в училище се връща при възрастните

Според Анна Стомонякова при нея често идват възрастни хора, които се борят с тревожност, депресивни състояния, срив в самооценката и трудности в общуването. Тя свързва част от тези проблеми с преживявания от ученическите години.

Психологът посочва, че в кабинета си изслушва разкази на „вече пораснали деца“, които и днес помнят усещанията от онзи период. Тя описва преживявания като беззащитност, безсилие и самота. В този контекст Стомонякова поставя ключовия въпрос къде са били възрастните в моментите, когато децата са имали нужда от защита.

Отговорността според нея е на училищния екип

Стомонякова посочва, че училищният тормоз може да се проявява по различни начини. Тя изброява физическа разправа, системно омаловажаване и скрита изолация. По думите ѝ тези прояви често остават без адекватни последствия.

Според нея отговорността е на училищния екип. Тя очертава роли и конкретни очаквания: учителят да разпознава ситуацията, училищният психолог да се намесва реално, а директорът да гарантира, че правилата важат за всички.

Психологът добавя и критерий за „елитно“ училище. По позицията ѝ това е училище, в което няма недосегаеми, има ясни правила и граници, а при нередност има последствия. Тя предупреждава, че проблемите не бива да се замитат заради реноме или заради влиянието на определени родители.

Какви сигнали да търсят родителите

Анна Стомонякова подчертава и ролята на родителите. Тя призовава възрастните да избягват клишета като „стисни зъби“ или „така е в училище“, защото според нея това засилва усещането за самота у детето.

По думите ѝ децата рядко казват директно, че изпитват страх. Тя посочва, че тревогата често се „маскира“ с реплики като „не ми се ходи днес“, с оплаквания от болки в корема или с желание да бъдат оставени на мира. Точно тогава, според нея, родителят трябва да разпознае проблема, да седне до детето и да го изслуша без прекъсване.

В края на призива си Стомонякова настоява тази учебна година някой да забележи, да спре, да попита и да защити дете, което има нужда от помощ. Тя напомня, че премълчаното насилие в детството може да се превърне в тежка битка в зряла възраст.

Още новини в категория Новини от Русе