Работодателите в Русе твърдят „няма кадри“, хората отговарят: „Има — няма заплати“

Бизнесът отчита спад в производството и търси хора от трети страни. Жителите настояват, че проблемът е в доходите и в условията, а не в липсата на работна ръка

Пазарът на труда в Русе влиза в конфликтна фаза. Местни предприятия говорят за недостиг на персонал. Все по-често се наемат работници от държави извън ЕС. В същото време много русенци твърдят, че причината не е липсата на хора. Според тях проблемът е ниското заплащане. То вече не покрива разходите за живот.

Темата се превърна в обществен спор. Той се води и в социалните мрежи. Там се натрупва недоволство срещу начина, по който част от бизнеса обяснява кризата с кадрите.

„Няма кадри“ или „няма стимул“

Голяма част от работещите в Русе свързват недостига на персонал с възнагражденията. Те твърдят, че заплатите не се актуализират според инфлацията. Според тази позиция свободни места има. Но условията не са приемливи за местните хора.

В публичните коментари се повтаря една теза. Работни позиции остават празни, защото офертите са твърде ниски. Част от гражданите определят това като принуда към „социален минимум“. Някои критикуват и езика, с който се описват местните кадри. Според тях обвиненията в „некомпетентност“ прикриват управленски слабости.

В дискусията прозвучаха и конкретни мнения. Евгения Крумова пита защо се внася работна ръка. Тя твърди, че местни хора има. Ива Петрова поставя акцент върху подбора. Тя говори за шуро-баджанашки практики и за приемане на кандидати при ниски условия.

Чувство за неравнопоставеност при наемането

Допълнително напрежение идва от усещането за различно отношение. Част от русенци твърдят, че чуждестранни работници получават подкрепа. Споменават се социални придобивки и логистика. Според граждани, това не винаги се предлага на българските служители.

Тези твърдения засилват недоверието към работодатели. Създава се впечатление за двоен стандарт. В този контекст недоволството не е само за заплата. То е и за уважение, равни правила и прозрачност.

Спадът в производството не отменя отговорността

Икономическата среда за бизнеса в Русе също е напрегната. Част от предприятията работят с намалени поръчки. Това важи за преработващата и шивашката промишленост. Говори се за редуцирани външни пазари. Споменават се и по-високи оперативни разходи.

Назначаването на работници извън ЕС също има цена. То включва визи, транспорт и адаптация. Това подсказва, че в някои случаи има реална липса на персонал. Но гражданите настояват, че тежестта на кризата не трябва да се прехвърля само върху работещите.

Местните хора очакват друга реакция от компаниите. Те настояват за промени в бизнес моделите. Искат по-висока добавена стойност и по-добра организация. Според тях замразените доходи не са решение. Те са краткосрочна мярка, която води до отлив.

Нужен е диалог, който започва от доходите

Случващото се в Русе не е изолиран случай. То повтаря проблем, който се вижда и в други региони. Ключовият спор е как се оценява трудът. Без разговор за доходи и условия, недостигът на кадри ще се задълбочава.

Конструктивен изход е възможен. Но той изисква доверие и ясни правила. Исканията за по-добър стандарт трябва да се третират като легитимни. Това е основа за стабилен пазар на труда. И за по-устойчиво развитие на местната икономика.

Още новини в категория Новини от Русе