Русе организира комитет „Искра“ и вестник „Македонец“ преди Съединението

Държавен архив – Русе проследява ролята на местните дейци между 1878 и 1885 г.

Непосредствено след Освободителната война Русе се превръща в един от най-активните центрове на обществен и политически живот в страната. По данни от текст на Толя Чорбаджиева от Държавен архив – Русе, в града се установяват революционни дейци като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Христо Иванов-Големия, Панайот Хитов и други. Според изложението, именно реакцията срещу клаузите на Берлинския договор и разпокъсването на България подхранва силни съединистки настроения край Дунав.

„Единство“ в дневника на Никола Обретенов

Никола Обретенов отбелязва в дневника си под дата 19 септември 1878 г., че местни младежи се готвят да създадат клуб с тайна цел. Целта е комитет „Единство“. Обретенов и Захари Стоянов заявяват готовност да заминат като апостоли в Македония. По описаното, мисията им се проваля заради липса на средства и заради вътрешни разногласия между комитетските дейци, разделени на „млади“ и „стари“.

Вестник „Македонец“ и русенската мрежа за подкрепа

В текста се откроява и ролята на печата. В Русе започва да излиза първият в страната вестник, изцяло посветен на Македонския въпрос. Това е вестник „Македонец“, който излиза от 1 ноември 1880 г. под редакцията на Никола Живков, авторът на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 г. до 1944 г.

Според Държавен архив – Русе, във вестника се публикуват сведения за положението в Македония. Отправят се призиви за помощ на българите там. Изданието се раздава безплатно на абонатите, заедно с хумористичния лист „Комар“. На 10 декември 1880 г. след 11-и брой „Македонец“ спира поради липса на финансиране.

В края на декември 1884 г. в Русе е създадено Българо-македонско благотворително дружество. Негов председател е Христо Иванов-Големия. Дружеството съдейства на Никола Живков да поднови вестника. „Македонец“ започва отново да се печата на 23 февруари 1885 г.. От 10-и до 17-и брой на втората годишнина временен издател е Филип Тотю. Изданието излиза до 1895 г., като работи за активизиране на македонската емиграция и за основаване на македонски дружества.

Комитет „Искра“ и митингът на 7 септември 1885 г.

Няколко месеца преди Съединението в Русе се създава таен съединистки комитет „Искра“. За основател е посочен Коста Паница, който по това време е военен прокурор в града. Той е подпомаган от Филип Тотю, Никола Живков и офицери от местния гарнизон. Според изложението, Русенският комитет също се нарича „централен“. Той трябва да координира подготовката за Северна България. Печатен орган става вестник „Македонец“.

През началото на лятото на 1885 г. Русенското опълченско дружество подема инициатива за пренасянето на костите на Г. С. Раковски от Букурещ. Създадена е комисия от военното министерство за организацията на ритуала. На 30 май капитан Коста Паница изпраща дописка до вестник „Търновска конституция“. В нея описва сценария по пренасянето на костите от Букурещ до София. На 2 юни русенци посрещат шествието с ковчега. В съборната църква „Св. Троица“ се провежда поклонение. На 7 юни шествието пристига в столицата.

Според текста, вестта за обявяването на Съединението не изненадва русенци. На 7 септември 1885 г. сутринта импровизирано шествие се насочва към дома на Екатерина Каравелова, която е в града. Следобед на централния площад се организира тържествен митинг. Приета е резолюция с призив князът и правителството да укрепят Съединението. След митинга множество отива пред руското консулство с молби към царя за подкрепа.

Същия ден преди обед, на път от Варна към Търново, княз Александър I пристига на русенската гара. Посрещнат е от Екатерина Каравелова и митрополит Григорий. По спомените на Каравелова, князът е бил смутен и нервен. Според нея, тълпата е била предимно мълчалива. В текста се отбелязва, че обществото е съзнавало риска от военен конфликт. Отношението на Русия е било важен фактор за съдбата на държавата.

Авторът обобщава, че русенци посрещат Съединена България обединени около националната идея. Описано е и включването на града в патриотичната мобилизация по време на Сръбско–българската война. Посочени са доброволчески чети, помощи за войниците и откриване на болници за ранените.

Още новини в категория България