Русе пуска ток през 1916 г. след години спор

Инж. Петър Малчев прави проектите, а градът става третият електрифициран в България.

Русе стига до електричеството след години колебание и забавяне. Според материал на Толя Чорбаджиева от Държавен архив – Русе, още през 1900 г. в града започва сериозно обсъждане за електрифициране. Тогава Русенската община отхвърля идеята като ненавременна и скъпа.

В началото на ХХ век електричеството е възприемано като услуга за богатите. Русе по това време няма и водоснабдяване. Общинската управа отказва да работи по електрифицирането. По-късно Общината определя това решение като голяма грешка. Аргументът е, че електрифицирането и водоснабдяването работят добре заедно. Според текста те носят и добри приходи за градския бюджет.

От отказ през 1900 г. до проект през 1910 г.

През 1910 г. Русенската община възлага на инж. Петър Малчев да изготви проектите, плановете и тръжните книжа. Целта е изграждане на електрическа инсталация за града.

За да събере информация и примери, Малчев е командирован за около два месеца в редица градове. Сред тях са Будапеща, Виена, Нанси, Париж, Брюксел, Кьолн, Берлин, Ниш и София.

Още през 1910 г. проектът е готов. В рапорта си инженерът аргументира нуждата от осветяване. Той посочва модернизацията на електрическата крушка. Според него тя вече не изисква толкова голяма електроенергия на час. Отделно фабрикацията на лампите се усъвършенства.

Какво предвижда планът на инж. Малчев

По време на дебатите за вида осветление, инж. Петър Малчев изключва газовото. В проекта му се предвижда изграждане на електроцентрала. Тя трябва да захранва публично и частно осветление. Трябва да осигурява ток и за помпите по водоснабдяването. Предвидени са и нуждите на моторите на дребната индустрия. Това важи за града и за околностите.

На първо време са планирани за осветяване близо 40 км улици. Фокусът е върху централната част. Включени са и места, където последната регулация не пречи на проводниците.

Инж. Малчев прави и финансови изчисления. Според него, ако се сравни консумацията на лампите в Русе със Софийската тарифа за публично осветление, това би струвало 38 600 лв. годишно. Ако се използват старите Едисонови лампи, каквито по онова време има в София, годишната консумация би била около 512 250 киловата годишно и би струвало около 92 500 лв.

В края на 1910 г. работата спира. Причината е, че Малчев е повикан на двумесечно обучение като запасен офицер. Едва в средата на декември 1910 г. проектите са разгледани от техническа комисия. В нея участват местни техници. Участие взема и професор А. Модюи от френския град Нанси.

Комисията оценява работата като повече от задоволителна. Променя се единствено местоположението на електроцентралата. От място в центъра, над Митницата при градските бани, тя се мести вън от града, при изгорялата воденица. Мотивът е недостатъчно място за бъдещо разширение. Споменати са и нужди като трамвайно депо.

От 1 януари 1911 г. инж. Малчев е назначен за началник на електрическото отделение. В източната зона на Русе, до р. Дунав, е отделен парцел за строеж на електроцентрала. Строежът се извършва от акционерно дружество от Виена. Изпълнението е от фирма Сименс Шукерт.

Пуск през 1916 г., откриване през 1917 г. и проблем с кражби

Градската електроцентрала започва работа на 26 август 1916 г. Официалното ѝ откриване е на 17 февруари 1917 г. Според текста Русе става третият електрифициран град в България.

Първоначално осветлението е само от свечеряване до полунощ. Това икономисва средства. Но създава и проблеми. След спирането на осветлението полицията получава все повече сигнали за кражби на части от мрежата.

Текстът обяснява, че има силно търсене на части като бушони, предпазители и жици. Те са нужни за частните инсталации. Предлагането е по-малко от търсенето. Заловени са русенци, които се катерят по стълбовете след 23:00 часа, когато осветлението е спряно.

Кражбите стават толкова масови, че началникът на електрическото отделение инж. Петър Малчев изпраща информация до местните вестници. В нея се отправя молба гражданите да не прибягват до кражби. Призовава се да следят за такива случаи и да сигнализират. Според материала кражбите често водят до повреди и спиране на тока.

По данни от текста крайните квартали остават без ток до 1924 г.

През същата година е подновена и идеята за трамвай в Русе. Води се кореспонденция с фирма „Д. Рублиов & И. Аранович“, представляваща италианската „Сосиете Електрика Национале“ от Милано. Инж. Малчев уточнява, че Русе има население 45 000 души и собствена електрическа централа. Тя е с 3 дизелови мотора по 270 к.с., които могат да се ползват за трамвая.

По-късно, според материала, през 1927 г. е доставен дизелов мотор с мощност 600 к.с. През 1939 г. е доставена и голяма парна турбина с мощност 1400 киловата. Районът е наричан топлата вода. Причината е отпадната топла вода от пароцентралата, която русенци използвали за домакински нужди.

Преди 1944 г. електроцентралата става общинско предприятие. През 60-те години започва изграждането на ТЕЦ – Русе. Градът е включен в общата енергийна система на страната. Така старата електроцентрала става ненужна.

Още новини в категория България