Сеизмолог от БАН посочи Вранча като най-опасния риск за Русе

Градът е в най-стабилната зона, но трусове са носили щети

Русе се намира в тектонски най-стабилната територия на България – Мизийската платформа. Въпреки ниската вътрешна сеизмична активност, градът е бил разтърсван от силни земетресения през годините. Това посочва в анализ Румяна Главчева – експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция Сеизмология в Геофизичния институт, днес НИГГГ-БАН. Според анализа най-опасният източник за Русе в момента е сеизмичната зона Вранча в Румъния.

Вътрешни трусове и най-силното въздействие през 1892 г.

След изграждането на сеизмологична служба в България в края на XIX век, най-силното документирано въздействие в Русе е свързано с Исперихското земетресение. То е от 14 октомври 1892 г. с епицентър на около 80 км от центъра на Русе. Огнището е на 50 км дълбочина, а магнитудът достига 7. В града са отчетени сътресения от седма степен.

В следващите десетилетия Русе усеща и други локални трусове, но по-слабо. Земетресението в Разград от 23 август 1942 г. с магнитуд 5,1 е усетено в Русе с интензивност до четвърта степен, без щети. Трусът край Хлебарово от юли 1981 г. не е бил усетен в крайдунавския град.

Как земетресения от България достигат Русе

Според анализа разрушителни земетресения от други райони на страната също са имали отражение върху Русе. Земетресението край Шабла от 31 януари 1901 г. с магнитуд 7,2 е довело до въздействия от шеста–седма степен в Русе от разстояние над 200 км. Описани са леки напуквания по кирпичените домове.

Земетресението от 14 юни 1913 г. в Горнооряховската зона с магнитуд около 7 разрушава Горна Оряховица и Велико Търново. В Русе откликът е шеста степен, като са отчетени възстановими напуквания по външността на сградите. Стражишките земетресения от 1986 г. също са предизвикали масово усещане в града, но без сериозни повреди.

Ефектът от земетресенията в Горна Тракия през април 1928 г. достига Русе като масово усещане от пета степен, при епицентър на около 200 км на юг. Анализът отбелязва подобна интензивност и от външни източници, като силните земетресения по Северно-Анатолийската разломна система в Мраморно море през 1912 и 1999 г.

Вранча: среднодълбоки трусове и риск за високите конструкции

Най-опасният сеизмичен източник за Русе, според Румяна Главчева, е регионът Вранча. Там разрушителни среднодълбоки земетресения се генерират на дълбочина между 60 и 180 км, а епицентрите са на повече от 200 км от Русе.

Докато сеизмичните вълни пътуват към България, високочестотните трептения затихват, но нискочестотните проникват. Според анализа те не са най-пагубни за ниските еднофамилни къщи. Рискът е по-голям за високи конструкции, които могат да влязат в резонанс, като многоетажни блокове, промишлени комини и мостове.

Към това се добавя и местната геология. Дунавската равнина е покрита с дебели слоеве речни наноси, льос и меки кватернерни седименти. Според анализа, когато нискочестотните осцилации от Вранча навлязат в тези меки почви, скоростта им намалява и амплитудата им се увеличава. Това води до по-продължително и по-силно сътресение.

Историческите данни за Вранча включват силни трусове през 1471, 1516, 1620 и 1838 г.. При земетресението от 10 ноември 1940 г. с магнитуд 7,7 територията на Русе понася сътресение от шеста–седма степен. При катастрофалния трус от 1977 г., който отнема живота на над 100 души в Свищов, интензивността в Русе достига седма–осма степен, според анализа.

Още новини в категория България