Щурм срещу „непревземаемата“ крепост: Как България пречупва Одрин през март 1913 г.

Одрин е смятан за фортификационен гигант, който пада само след месеци обсада. Българската армия избира рискован щурм и за часове пробива източния сектор, принуждавайки Шукри паша да капитулира.

На 11 март 1913 г. започва Одринската операция на Втора българска армия. Ударът е насочен към източния сектор. Решението е дръзко и скъпо, но носи резултат. Одринската крепост пада след щурм, който мнозина смятат за невъзможен.

Одрин е сред най-укрепените позиции в Югоизточна Европа. Гарнизонът разполага с около 60 000 войници и офицери. В крепостта има 524 оръдия и 60 картечници. Укрепленията опасват територия от близо 250 кв. км. Съоръженията са проектирани от европейски специалисти. Военни експерти тогава твърдят, че крепостта може да падне само след месеци обсада.

Въпреки това българското командване избира щурм. Залогът е огромен. Успехът би ускорил развоя на войната и би ударил морала на Османската империя.

Пътят към Одрин: война, съюзи и нови оръжия.

Балканската война започва през есента на 1912 г. България влиза в съюз с други християнски балкански държави. Повод са нарушенията на правата на българи в Османската империя и събитията около Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

Още в първите месеци войната показва нови средства за бой. На 29 октомври 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев изпълняват разузнавателен полет с „Албатрос F-3“. Те пускат две бомби над гара Караагач. На 19 ноември италианският авиатор Джовани Сабели и майор Васил Златаров извършват въздушна бомбардировка над позиции край Одрин със самолет „Блерио XI“. На 12 ноември Райна Касабова лети при военни условия. Това я прави първата жена в света с такъв полет.

Пробивът в източния сектор: нощна атака и срив на отбраната.

Съюзните войски са командвани от генерал Никола Иванов. В източния сектор българските сили са под командването на генерал Георги Вазов. На 12 и 13 март атаките се насочват срещу ключови позиции. Сред тях са фортовете Айджиолу и Айвазбаба.

Ген. Георги Вазов описва как предните османски позиции падат бързо. По негови думи отбранителна линия от около 12 километра е пробита за час. Части преминават река Кумдере и се хвърлят в окопите. Има пленени около 1000 души и 20 оръдия. Българските загуби са значително по-малки.

След овладяването на Айджиолу и Айвазбаба започва решителният пробив на главния укрепен пояс. 54-ти полк превзема Таштабия. 32-ри Загорски полк овладява Куручешме. Така се оказва във фланг и тил на форт Илдъз. Срещу него се сражава 29-ти Ямболски полк. Двата полка атакуват и фортовете Кавказ и Каик. Скоро се предава и форт Топйолу. 43-ти пехотен полк и части от 10-ти Родопски полк овладяват Кестенлик.

След близо осем часа щурм укрепленията в източния сектор са превзети. Османските части са принудени да капитулират.

Капитулацията: бяло знаме, пленен комендант и български флаг над града.

Крепостта развява бяло знаме. Комендантът Шукри паша е пленен. Той предава сабята си на командващия Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов. Според текста думите му са: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои“.

В същото време кандидат подофицерът Михо Георгиев от село Добрич, Елховско, издига българския трибагреник върху джамията „Султан Селим“. Ген. Вазов описва сцените с пленените офицери и движението на обезоръжени войски. Той нарича победата „сън наяве“.

Падането на Одрин е решителен успех за българската армия. То ускорява финала на Балканската война и остава сред най-ярките епизоди във военната история на България.

Източник: p26.bg

Още новини в категория Култура