Слави Бинев: Президентът Радев е единствената надежда за българския спорт. Служебният министър се държи като чобанин, който буха федерациите и им се заканва. Тъпотата е по-голям проблем от корупцията!

“Спортът се ползва като шперц, а системата се задушава от тъпотия, не от липсата на пари”, твърди пред P26 шефът на Българската федерация по таекуондо

Подробен разговор за срещата в Министерски съвет, липсата на финансиране, „тайните комисии“, провала на модела и защо спортът в България постига резултати въпреки държавата

Срещата в Министерски съвет, на която присъстваха служебният премиер, министърът на спорта, представители на федерации и хора от администрацията, трябваше да бъде представена като разговор за бъдещето на спорта. Според Слави Бинев обаче тя е била не дискусия, а „инструктаж“, в който реалните проблеми не само не са били решени, но дори не са били поставени както трябва. В интервюто по-долу той говори обстойно за липсата на финансиране, за ролята на администрацията, за „тайните комисии“, за липсата на компетентност и за модела, по който спортът у нас продължава да оцелява не благодарение на държавата, а въпреки нея.

Въпрос P26: Г-н Бинев, вчера имаше среща в Министерски съвет с участието на служебния премиер, министъра на спорта и представители на федерации, включително и вас. След това излязохте с доста остро отворено писмо. Какво ви провокира?

Слави Бинев:

Първо, искам да кажа, че аз приветствам всякакви дискусии по въпроса на спорта, защото спортът е една от двете гордости, които останаха на българина. Това е нещо, което все още носи самочувствие, което носи идентичност.

Но това, на което присъствахме вчера, не беше дискусия. Това беше монолог. Това беше един инструктаж.

И аз не мога да си затворя очите за това, че не бяха поставени ключови въпроси. Имаше неща, които звучаха много добре на повърхността – много красиво, много „вдъхновяващо“, но когато човек влезе в детайлите, разбира, че това просто не е така.

На въпросната среща не ставаше дума само за спорт, а и за някакви “общи стимули” – стимули за НПО-та, за университети, за всякакви други структури. Оказва се, че се прави опит спортът да се използва като нещо модерно, като някакво знаме, зад което обаче се прокарват съвсем други интереси. Ползва се като щперц.

И това е най-опасното!

Защото хората си мислят, че се прави нещо за спорта, а реално всъщност се отварят врати за неща, които изобщо не са свързани със спорта.

А и тези „големи проценти“, за които се говореше… те не са такива. Това не е реална подкрепа. Това е просто спестяване на данък върху пари, които иначе трябва да бъдат обложени. Това не е инвестиция в спорта.

Пояснение P26:

Още в началото на разговора Бинев прави основното си разграничение: според него спортът не е третиран като самостоятелен държавен приоритет, а като удобен обществен флаг, зад който се прокарват други политики и интереси.

Въпрос P26: Какво точно ви казаха на този „инструктаж“, ако използвам вашата дума? Какво се опитаха да ви обяснят?

Слави Бинев:

Говориха ни за една анкета, която са пуснали към федерациите, и ни представяха резултатите от тази анкета.

Сега ще ви кажа нещо много просто – тази анкета нямаше нужда да бъде представяна в Министерски съвет. Тя можеше да бъде изпратена по електронен път и ние да я получим.

Аз не можах да разбера смисъла на тази среща.

Освен това – имаше страшно много хора, които аз не познавам и не знам какво общо имат те със спорта. И в същото време – не бяха поканени хора, които са ключови.

Например – представител на КРИБ не беше допуснат. А това е най-голямата бизнес организация в България.

Как ще говорим за финансиране, за инвестиции, за стимули – без да поканим тези, на които ще трябва да се опрем след това?

Това за мен е абсолютно неразбираемо!

И затова казвам – това беше един нескопосен опит за пиар.

Въпрос P26: Вие казахте, че вече пети месец няма финансиране. Каква е ситуацията реално?

Слави Бинев:

Аз пети месец не получавам финансиране от министерството.

И през това време – всеки министър се извинява.

Извинява се с предишните, извинява се със ситуацията, с обстоятелства, с какво ли не.

Но аз ще кажа нещо много важно – никой не трябва да поема пост, ако ще се извинява с други хора.

Ако ще се извиняваш с предишните – не поемай поста!
Ако ще се извиняваш с обстоятелства – не поемай поста!

Защото това означава, че ти нямаш силата да решиш проблема.

Въпрос P26: Къде е най-големият проблем – в липсата на пари или в самата система?

Слави Бинев:

Проблемът не е само, че администрацията е голяма.

Проблемът е, че администрацията създава проблеми, за да оправдава парите, които взима.

Създават се дирекции. Създават се процедури. Създават се комисии. Тайни комисии.

Комисии, които решават бюджетите на федерациите.

Когато една тайна комисия решава най-важното – парите – това обезсмисля министъра. А реално именно министърът се крие зад тези “тайни комисии”.

За какво ни е министър тогава?!

Аз нямам представител в тази комисия. Кой решава кое е правилно? Кой има компетентността да взима тези решения?

Те нямат тази компетентност.

И това е огромният проблем.

Въпрос P26: Вие казвате „тайна комисия“. Какво точно имате предвид?

Слави Бинев:

Когато има тайна комисия, която решава най-важното нещо – бюджетите на федерациите – това обезсмисля съществуването на министъра. За какво ти е министър тогава? Когато всички знаят много добре, че министърът се крие зад тайните комисии.

Кой човек, разбиращ от моя спорт, може да ме убеди, че тази комисия ще вземе равно и адекватно отношение към всички федерации? Аз нямам представител в тази тайна комисия. Кой ще може да обясни кое е правилно от това, което казвам, и кое не? Кой е компетентен? Те нямат нужната компетентност, за да могат да решават въпросите, които аз им поставям и които искам от тях.

Въпрос P26: Министърът на спорта каза, че фокусът не трябва да бъде върху финансирането на федерациите, а върху самите отбори. Как разбирате вие това?

Слави Бинев:

Аз нямам и най-малка представа за какво става въпрос. Наистина нямам.

Имам чувството, че последните министри са с задачата да съсипят и последната гордост на българина. Последните министри правят всичко възможно не да оправят и без това забърканата система в спорта, а да се опитват да я комплицират още повече.

Те не искат да имат сериозни хора, с които да водят разговор, защото това всъщност е най-големият им проблем в момента. В една частна фирма, ако тези, които вадят продукта, имаш ли право точно на тях да не им плащаш? Ако има някаква криза, на тях ли няма да платиш – на тези, които правят продукта – или ще плащаш на администрацията?

Когато стана проблемът с бюджета, на всички федерации ни обясниха, че имало проблем с бюджета, че се забавил, че трябва да чакаме. Аз искам да попитам министъра и цялата администрация и чиновниците – продължавате ли да получавате заплати? Те продължават да ги получават.

Тогава как е възможно хората, които носят резултата, да не получават подкрепа, а администрацията да работи все едно нищо не е станало?

И ако наистина министърът предлага да няма федерации, а да има само отбори, аз му предлагам да няма и министерство. Защото тогава и без това министерството не съществува като реален субект.

Въпрос P26: Как трябва според вас да изглежда работещият модел?

Слави Бинев:

Всичко е изключително просто.

Трябва да има една ясна и точна формула,

Финансирането трябва да се базира на:
• резултати – медали от олимпийски, световни и европейски първенства
• плюс масовост на спорта

Това е.

Когато имаш формула – няма субективност.
Когато няма субективност – няма корупция.

В момента има субективно разпределение – кой на кого е симпатичен, кой на кого е удобен.

Законът е направен така, че федерациите да бъдат тихички и мирички.

Въпрос P26: Как е решен този проблем в други държави?

Слави Бинев:

У нас се правят имитационни действия в момента. В Италия, в Словения, в Унгария – моделът е много ясен.

Парите се дават директно от данъка.
Не след като си изкарал парите, а от самия данък – ти го пренасочваш към спорта.

И още нещо важно – можеш да проследиш къде отиват парите.

Можеш да кажеш – тези пари да отидат за таекуондо, за джудо, за каквото искаш.

И можеш да контролираш как се харчат.

При нас това не съществува.

Говорят за 0,8 промила в Европа.

При нас сме 0,00 нещо си.

Ние сме на светлинни години назад. Ние имаме стратегически проблем!

Въпрос P26: Какъв е стратегическият проблем на спорта в България?

Слави Бинев:

Имаме огромен стратегически проблем.

Нямаме инфраструктура.
Нямаме координация между министерствата.

А спортът е свързан с всичко:
• с вътрешните работи – борба с криминалитета
• със здравеопазването
• със социалната политика
• с образованието

Трябва да има координация. Трябва да има обща шапка.

А в момента – всеки прави нещо сам.

Общините строят зали, после се чудят какво да ги правят.

Това е хаос.

Въпрос P26: Как оценявате настоящото управление на спорта?

Слави Бинев:

Не ги разбират тези неща.

Как ще допуснеш една федерация да бъде пет месеца без финансиране?

В частния бизнес първо плащаш на тези, които правят продукта.
Тук администрацията си получава заплатите, а тези, които правят резултатите – чакат.

Това е абсурд.

Въпрос P26: Какъв трябва да бъде министърът на спорта?

Слави Бинев:

Министърът трябва да бъде част от отбора.

Не чобанин, който буха федерациите и им се заканва.

Трябва да бъде партньор.
Трябва да има човешко отношение.

И най-важното – не трябва да мрази критиката.

Първата стъпка да решиш проблем е да чуеш критиката.
А те чуват само себе си.

Въпрос P26: Има ли корупция в системата?

Слави Бинев:

Аз бих казал, че има тъпотия. А тя е по-опасна от корупцията.

Има хора, които искат да бъдат министри, без да имат качествата.
А качеството на един лидер е да решава проблеми, а не да създава нови.

Въпрос P26: Какво се случва с треньорите и хората на терен?

Слави Бинев:

Нашите треньори работят за 950 евро.

В държави, които са по-слаби икономически от нас, взимат повече.

Това е лудост.

Въпрос P26: Виждате ли изход от ситуацията?

Слави Бинев:

Надеждите са ми насочени единствено към президента Радев.

Аз съм сигурен, че той няма да позволи спортът да бъде използван по този начин.

Той разбира какво е спортът – като социален феномен, като държавен инструмент.

А аз ще ти кажа нещо – моите резултати ги постигам не благодарение на държавата, а въпреки нея.

Представи си какво може да стане, ако държавата започне да помага.

Още новини в категория Новини от Русе