Тодор Хаджиев поставя основите на българската опера

Първият български оперен диригент оставя 40 заглавия и 25 години работа

Тодор Хаджиев (1881–1956) остава като първия български оперен диригент със солидно професионално образование и ключов принос към ранните десетилетия на оперното дело у нас. Повод да бъде припомнен е, че годишнините от рождението и смъртта му минават почти незабелязано, въпреки че заслугите му към българската музикална култура са определени като огромни.

От Русе през Прага обратно в България

Тодор Хаджиев е роден на 14 август 1881 г. в Русе, в семейство с изразено музикално присъствие. Майка му пее народни песни и има сопранов глас, а баща му свири на тамбура. Като ученик в русенската мъжка гимназия Княз Борис I той е солист на училищния хор и на хора при катедралата Света Троица. Учи цигулка при капелмайстора Петър Рендов и пиано при Атанас Бадев.

Още като гимназист проявява диригентски способности. Сформира камерен оркестър, описан като октет, и изнася концерти. През 1898 г. заминава за Прага, след като успява да убеди родителите си да му позволят обучение в чужбина. Приет е в органовия отдел и учи още пиано и композиция. Учи паралелно в Държавната консерватория и в Чешката музикална академия. Сред преподавателите му е посочен Антонин Дворжак. След четири години се дипломира и се връща в България, като избира да работи в родния си Русе.

Там става учител по музика в гимназията си и заедно с виолончелиста Александър Йорганджиев и цигуларя Михаил Константинов основава първото музикално училище в Русе. Тримата правят и първото клавирно трио в града.

25 години в „Оперната дружба“ и Народната опера

След редовната военна служба в София, където е капелмайстор в оркестъра на Първия кавалерийски полк, през 1908 г. Хаджиев се запознава с певеца Константин Михайлов-Стоян (1853–1914), който работи за създаването на опера в България. Именно в този период Хаджиев се утвърждава като първия български оперен диригент с диплома и специализирана подготовка.

През есента на 1908 г. той дирижира оперите Русалка (Даргомижски), Евгений Онегин (Чайковски) и Демон (Рубинщайн), представени от Оперната дружба, посочена като предшественик на Софийската народна опера.

В следващите 25 години Хаджиев е главен диригент. Той поставя музикално 40 опери и дирижира още 16, поставени от негови колеги. Описано е, че в много случаи сам подбира репертоара, осигурява нотния материал, редакции и преводи, комплектува изпълнителския състав и работи поотделно със солисти, хор и оркестър, преди да оформя спектакъла.

Отбелязано е и усилието му да изгради оперния оркестър като пълноценен симфоничен състав. В този период Народната опера изнася и симфонични концерти, което изисква високо ниво на подготовка.

Певци, турнета и работа извън сцената

В ранните десетилетия на операта у нас Тодор Хаджиев работи с певци като Христина Морфова, Петър Райчев, Жельо Минчев, Стефан Македонски, Ана Тодорова, Илка Попова, Цветана Табакова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова и Михаил Попов.

Текстът подчертава и активността му като пианист-акомпанятор. В периода 1905–1935 г. е сред най-търсените в тази роля и чужди изпълнители, гостували в България, изнасят програмите си с него, сред които са изброени Ян Кипура, Ева Бандровска, Владимир Смирнов, Енрико Де Мазеи и Евгений Ждановски.

Като гастролиращ диригент в чужбина е описан като по-рядко гостуващ, но с успехи в градове като Прага, Берлин, Виена, Варшава, Париж, Лайпциг и Дрезден. В материала е включен и спомен, приписан на интервю за вестник Зора, за участие, при което пристига в деня на спектакъла и дирижира операта Миньон без репетиция.

Успоредно с работата си в операта Хаджиев работи и с хоровете Кавал и Славянска беседа. Между 1935 и 1937 г. ръководи основаната от него Подвижна народна опера, с цел да популяризира оперното изкуство в страната. Текстът уточнява, че по онова време постоянни оперни театри има само в София (1922) и Стара Загора (1925), а общинските опери в Русе, Пловдив и Варна не просъществуват дълго.

През 1937 г. Тодор Хаджиев напуска операта, работи като музикален педагог и сътрудник на Радио София, и започва да композира по-активно. В материала са изброени оперети за деца и възрастни, художествени песни за глас и пиано, хорови песни, пиеси за пиано и цигулка и военни маршове.

Накрая е посочено, че синът му Парашкев Хаджиев (1912–1992) наследява неговата работоспособност и талант и се утвърждава като значим български оперен композитор.

Още новини в категория България