Валери Иванов поиска България и Румъния да върнат хидропроекти

На пресконференция в Русе бе поставен фокус върху маловодието и финансиране след 2027 г.

Заглавия (Headline)

1. Валери Иванов поиска възстановяване на хидропроекти по Дунав
2. Русе: „Дунавски драгажен флот“ настоя за управление на нивата
3. АБВ поиска оценка на щетите от маловодието на Дунав
4. България и Румъния обсъдиха проекти „Никопол“ и „Силистра“
5. Дългосрочно управление на Дунав: искане за европейско финансиране

Подзаглавие (Subheadline) Иванов и Румен Петков посочиха стари разработки и нужда от общи действия.

Преразказан и редактиран текст Необходими са дългосрочни мерки за управление на водните нива на река Дунав в българо-румънския участък. Нужна е и подготовка на стратегически проекти за европейско финансиране. Това заявиха на пресконференция в националния пресклуб на БТА в Русе Валери Иванов, председател на борда на директорите на „Дунавски драгажен флот“ в Русе, и Румен Петков, председател на АБВ.

Безпрецедентно ниски нива и липса на управление

Валери Иванов посочи, че през тази година се отчита безпрецедентно ниско ниво на Дунав. По думите му това създава сериозни затруднения.

Иванов обясни, че по горното течение на реката през десетилетията са изградени множество хидротехнически съоръжения. Като последни големи комплекси надолу по течението той посочи „Железни врата I“ и „Железни врата II“ между Сърбия и Румъния. Според него и там в момента има изключително нисък естествен приток.

Разликата, по думите му, е в наличната инфраструктура. Тя позволява водните нива да бъдат управлявани и стабилизирани. След „Железни врата II“, включително по целия българо-румънски участък, такава възможност липсва. Иванов подчерта, че в този участък водата тече свободно и не се управлява.

Връщане към проекти „Турну Мъгуреле – Никопол“ и „Силистра – Кълъраш“

Според Валери Иванов сегашната ситуация налага връщане към решения, обсъждани и разработвани преди десетилетия. Като първи той посочи хидротехническия комплекс „Турну Мъгуреле – Никопол“. По думите му по проекта са правени сериозни проучвания, проектиране и начални строителни дейности. Иванов заяви, че днес проектът отново има конкретно европейско измерение. Според него натрупаният експертен и проектен потенциал не трябва да се губи.

Паралелно с това, по думите му, трябва да бъде възстановена експертната работа и по възможността за хидротехнически комплекс „Силистра – Кълъраш“.

Драгиране, щети и търсене на европейско финансиране

Иванов обърна внимание и на инертните материали в речното корито. Той посочи, че преди 1990 г. България и Румъния са драгирали общо около 15 млн. тона годишно. По думите му това е било приблизително колкото реката носи, което е създавало баланс. Сега, според него, се драгира 10 пъти по-малко. Иванов настоя за съвместни действия пред Европейския съюз.

Румен Петков съобщи, че е изпратено официално писмо до правителството. В него се настоява за цялостна оценка на щетите от маловодието върху енергетиката, туризма, поливното земеделие и стокообмена.

Петков посочи, че България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Той добави, че ЕС подготвя финансовата рамка и приоритетите си за периода след 2027 г. Според Петков това е момент България да използва председателството си, за да постави заедно с Румъния темата за дългосрочно управление на общия участък на Дунав като стратегически европейски приоритет. По думите му това отваря възможност за подготовка на конкретни проекти и търсене на финансиране чрез Многогодишната финансова рамка на ЕС и приложимите европейски фондове и финансови инструменти.

Още новини в категория България