Васил Ковачев създава колекцията на Екомузея в Русе

Над 450 стъкленици и 900 листа хербарий пазят историята на науката

Днес Екомузеят с аквариум в Русе показва стотици препарирани образци, събирани с научна цел преди повече от 100 години. Сред тях са морска лисица, кримски гущер и високомуцунеста морска игла. В основата на тази мащабна работа стои Васил Ковачев, русенец и пионер на естествените науки в годините след Освобождението.

Колекцията му включва над 450 стъкленици с животински екземпляри и около 900 листа с хербарий. По данни от Регионалния исторически музей в Русе тя е една от причините днес градът да има богати природонаучни фондове, достъпни за публика.

Самообразован русенец, който става учител

Васил Ковачев е роден през 1866 г. Според разказа на Красимир Киров, уредник в отдел „Природа“ на РИМ–Русе, Ковачев се самообразова заради липсата на информация в онези години. По-късно избира да стане учител, за да предава интереса към науката и природата.

Киров посочва, че като преподавател в Русенската мъжка гимназия Ковачев се стреми да помага на учениците да станат бъдещи специалисти. Затова работи по помагала, учебници и определители, които да служат в обучението.

Обучение на терен и колекции за гимназията

Вместо да разчита на суха теория, Ковачев прилага подход, близък до модерните практики. По думите на Красимир Киров той извежда учениците на терен да събират материали. Така в колекциите на Русенската мъжка гимназия влизат растения и животни, които по-късно се превръщат в основа за музейни сбирки.

Според информацията от РИМ–Русе именно благодарение на тази колекция е създаден отдел „Природа“ към Историческия музей в Русе. Така делото на Ковачев е продължено през годините и днес посетителите на екомузея виждат природонаучни образци и артефакти, събирани и съхранявани поколения наред.

Русе, мамутите и следите от праисторията

Сред експонатите, които се показват, е зъб от праисторически слон, живял преди около 15 милиона години. Представена е и единствената в света запазена долна челюст на най-ранния вид евразийски мамут, като Русе има своя собствена история, свързана с подобни находки.

Проф. Николай Ненов, директор на РИМ–Русе, посочва, че се отбелязват 150 години от откриването на мамутски кости за първи път в река Дунав край Русе. По думите му местният жител Георг Силаги – аптекар в Русе – открива мамутски кости и ги изпраща в Будапеща, където са приети в местен музей.

Когато Силаги прави находката, Васил Ковачев е бил дете. По-късно и той се свързва пряко с проучванията на мамутски останки. Красимир Киров разказва, че при строителни изкопни работи около създаването на бирена фабрика работници попадат на кости, които се оказват от космат мамут. Според Киров през 1894–1895 г. излиза публикация, а Ковачев прави първото си палеонтологично проучване и публикация за този космат мамут.

100 години от смъртта на Васил Ковачев

От смъртта на Васил Ковачев са изминали точно 100 години, посочва материалът. Той няма научна титла и остава сравнително слабо познат, но на негово име е кръстен вид растение – ковачевият зановец. В Екомузея с аквариум в Русе обаче паметта за работата му е запазена чрез колекциите и експонатите, които са тръгнали от неговия труд и от обучението, което е организирал за поколения ученици.

Още новини в категория Новини от Русе