Войната на Тръмп с Иран предизвика глобален шок в пазара на торове и заплашва с хранителна криза

Конфликтът между САЩ, Израел и Иран, който започна на 28 февруари 2026 г. с въздушни удари, вече оказва тежък ефект върху световните пазари на торове.

Почти една трета от глобалната търговия с торове минава през Ормузкия проток – ключов морски път, който Иран практически блокира в отговор на ударите. Това се случи точно преди пролетния сезон на сеитба в Северното полукълбо, което засилва рисковете за реколтата.

Какво се случва с доставките на торове?

Страните от Персийския залив (Иран, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия) са важен производител на азотни торове като урея и амоняк, които зависят от евтин природен газ. Блокадата на протока спря или забави десетки кораби, а производството и износът в региона са силно нарушени. Според различни оценки, между 30% и близо 45–50% от търгуваните азотни торове са засегнати пряко или косвено.

Цените реагираха бързо:

• Уреята поскъпна с 30–60% (на някои пазари дори повече) спрямо нивата преди конфликта.
• Повишиха се и цените на дизела, и енергията, които допълнително натоварват фермерите.

Десетки кораби с торове са блокирани, а индустриални представители съобщават за сериозни затруднения в доставките точно когато фермерите се нуждаят от тях най-много.

Реакции на експерти и международни организации

Жан-Мари Погам, заместник генерален директор на Световната търговска организация (WTO), обяви торовете за „тревога номер едно“ днес. Той предупреждава, че липсата на торове ще удари както количествата реколта, така и цените на храните, особено в държавите - нетни вносители на храни.

Абдолреза Абасиан, експерт по стоки в ООН, е още по-категоричен: „Ако войната продължи още месец или повече, ще се стигне до наистина ужасяваща криза, каквато никой от нас не е виждал досега.“

Кой печели и кой губи?

• Китай и някои други държави въведоха ограничения върху износа, за да защитят вътрешния си пазар.
• Русия, един от най-големите производители, временно ограничи някои доставки за собствената си пролетна сеитба, но продължава да снабдява партньори в Африка и Глобалния Юг – което частично компенсира удара за най-уязвимите региони.
• Американските фермери също не са пощадени: те плащат по-високи цени за торове и гориво, въпреки вътрешното производство на енергия в САЩ.

Какво следва?

Ефектът е забавен, но потенциално сериозен:

• Сега — шок в цените на торовете и логистиката.
• По-късно през 2026 г. — възможни по-ниски добиви в зависимите от внос региони.
• 2027 г. — риск от по-висока инфлация при цените на храните и недостиг, особено в развиващите се страни.

Анализатори сравняват ситуацията с предишни кризи, но подчертават, че този път ударът идва в най-неподходящия момент – началото на ключовия сезон за сеитба.

Перспективи

Ако Ормузкият проток бъде отворен скоро (преговорите продължават, а Тръмп е поставил ултиматуми и е предложил 15-точков план за денуклеаризация и прекратяване на конфликта), възстановяването може да е относително бързо. Пазарите се адаптират: търсят се алтернативни маршрути, увеличават се производството в други региони (САЩ, Канада, Русия) и се прилагат мерки за ефективно използване на торовете.

От друга страна евентуален продължителен конфликт носи риск от по-дълбока криза в хранителната сигурност. Войните винаги имат непредвидени икономически последствия – в енергията, транспорта и селското стопанство. Бързото деескалиране и осигуряването на свободно корабоплаване биха били в интерес на фермерите и потребителите по целия свят.

Ситуацията се развива динамично. Следващите седмици и данните за реалните добиви ще покажат дали шокът ще остане контролиран или ще прерасне в по-сериозна глобална заплаха.

Още новини в категория Светът