Войната в Близкия изток вдига цените на торовете: Българската реколта под натиск

Напрежението около Ормузкия проток разклаща доставките на амоняк и карбамид. Фермери в Русенско предупреждават за по-висока себестойност, риск за добивите и по-голяма зависимост от внос.

Конфликтът в Близкия изток вече се пренася и в българските ниви. Напрежението в района на Персийския залив, сред ключовите производители на азотни торове, блокира важни търговски маршрути. През Ормузкия проток минава значителна част от световната търговия с амоняк и карбамид. Това са суровини и продукти, които директно влияят върху цената на торенето.

Резултатът е бърз ръст на разходите за фермерите у нас. Браншът предупреждава за риск от по-слаби добиви. Възможен е и по-голям натиск към внос на зърно. Качеството му често е тема на спор.

Доставките през Ормуз и ефектът върху цените

Земеделските производители посочват, че проблемът не е абстрактен. Поскъпването се усеща в момент, когато предстоят ключови пролетни дейности. Азотните торове са сред основните разходи при пшеница и други култури.

Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“, заяви пред NOVA, че „цената на торовете расте главоломно“. Той обработва хиляди декари в района на село Тръстеник. Според него много стопани не са се запасили за цялата кампания. Затова сега са принудени да купуват на по-високи цени.

Коев обясни, че следва нова кампания за подхранване на пшеницата след около месец. Част от производителите ще трябва да влязат отново на пазара. Тогава ценовият натиск може да се засили.

По-висока себестойност и риск за добивите

Фермерите предупреждават, че недостигът или ограниченото торене има директен ефект върху добивите. Торенето е част от базовото хранене на културите. При компромис следват по-слаби резултати на полето.

„Себестойността много ще се качи“, посочи Коев. По думите му, ако растенията не получат необходимото, добивите ще паднат. Той добавя и още фактори. Високите цени на тока и горивата също вдигат разходите. Така натискът върху производството става двоен.

Това може да се прехвърли към крайните цени. Ако продукцията е по-малко и по-скъпа, ударът стига и до потребителите.

Страх от внос с неясно качество

При спад на българската продукция пазарът по-лесно се отваря за внос. Фермерите изразяват тревога за стандартите на стоките, които влизат в ЕС. Като риск те посочват и търговското споразумение „Меркосур“. То улеснява достъпа на селскостопански продукти от Южна Америка до европейския пазар.

„Европейските производители спазват строги мерки и стандарти. Няма как да сме сигурни каква продукция ще влезе“, предупреждава Коев.

Браншът настоява държавата да затегне контрола при внос. Фермерите припомнят, че подобни страхове е имало и при доставки от Украйна. Коев коментира, че споразумението е натискало цените надолу. Той твърди, че по линия на сектора има случаи, при които слънчогледът е бил проблемен за консумация.

Земеделците настояват за по-ясна проследимост. Те искат по-строги проверки и публична информация за произхода. Според тях това е важно за пазара и за храната на трапезата.

Войната е далеч, но икономическите ѝ ефекти вече се виждат и у нас. Ако цените на торовете останат високи, сезонът може да донесе по-ниски добиви. Това ще засили зависимостта от внос и ще отвори нов спор за качеството и контрола.

Още новини в категория България