Задлъжняването излиза извън контрол: МВФ предупреждава за дълг на нива след Втората световна война

Публичният дълг вече е 94% от световния БВП и може да стигне 100% до 2029 г. Войната в Близкия изток, високите лихви и растящите разходи за отбрана свиват фискалния буфер до нула

Дългът се качва към исторически връх

Световният публичен дълг е достигнал около 94% от глобалния брутен вътрешен продукт през 2025 г. Това показва докладът „Фискален монитор“ на Международния валутен фонд. Документът беше публикуван по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

При запазване на сегашните тенденции дългът може да нарасне до 100% от световния БВП до края на десетилетието. Подобни равнища са регистрирани само в периода непосредствено след Втората световна война.

МВФ отчита, че проблемът не е само високото ниво. По-голямата тревога е посоката. При сегашните фискални условия рискът от трайно влошаване се увеличава.

Фискалният буфер се стопява, лихвите натискат бюджетите

Според Фонда глобалният фискален буфер е почти изчерпан. Разликата между текущите бюджетни позиции и нивата, нужни за стабилизиране на дълга, е спаднала. Преди десетилетие тя е била над 1% от БВП. Днес е близо до нула.

В същото време обслужването на дълга става по-скъпо. Разходите за лихви са се повишили до почти 3% от световния БВП. Основната причина са по-високите лихвени проценти.

МВФ предупреждава, че при нов шок правителствата ще имат по-малко пространство за реакция. Това увеличава риска от по-тежки бюджетни корекции.

САЩ, Китай и Европа: дефицити, дълг и нови разходи

Сред големите икономики САЩ продължават с дефицит от 7–8% от БВП. Брутният дълг на страната може да достигне 142% от БВП до 2031 г.

В Китай мерките за подкрепа на вътрешното търсене са повишили дефицита до около 8% от БВП. Прогнозата е дългът да достигне 127% от БВП до 2031 г.

В Европа част от държавите в ЕС са активирали изключения от правилата за дефицита. Причината са растящите разходи за отбрана. Според МВФ тези разходи може да се окажат трайни. Това ще изостри избора между сигурност и бюджетна устойчивост.

Близкият изток и енергията: удар с неравномерни последици

Конфликтът в Близкия изток има глобален ефект, отчита МВФ. Той нарушава енергийните доставки и затяга финансовите условия. Това принуждава правителствата да избират. Те трябва да решат дали да смекчават ценовите шокове или да запазят фискален резерв.

Фондът подчертава, че ударът е асиметричен. Най-големи разходи понасят страните вносителки на енергия. Особено уязвими са развиващите се държави с ниски доходи.

Кръгът на потенциалните печеливши е по-тесен, отколкото при предишни енергийни шокове. Част от големите износители от Персийския залив са пряко засегнати от конфликта.

Какво препоръчва МВФ

МВФ призовава за навременна фискална консолидация. Фондът препоръчва мерките при по-високи енергийни цени да са строго премерени. Те трябва да са насочени към уязвимите домакинства и жизнеспособните фирми.

Според анализа трябва да се избягват широки ценови субсидии. Те могат да доведат до големи бюджетни разходи. Често са трудни за оттегляне и изкривяват ценовите сигнали.

МВФ настоява вътрешните цени на горивата и газа да отразяват международните тенденции. Това трябва да подпомага адаптацията на търсенето. Временна целева подкрепа е допустима, но с ясни граници.

Фондът предупреждава и за допълнителни рискове. Сред тях са корекции в цените на активи, свързани с изкуствения интелект. Рискове са и индустриалните субсидии на фона на търговско напрежение. Посочени са вътрешна нестабилност и натиск върху независимостта на централните банки.

Още новини в категория Светът