Защо ударите на Украйна по руски петролни съоръжения имат обратен ефект

Всеки дрон, изстрелян от Украйна към руски петролен терминал, има за цел да попречи на финансирането на войната на Москва в Украйна. В момента всеки един от тях може би прави точно обратното

Ударите на Украйна по руската инфраструктура за износ на петрол целят да лишат Москва от бюджетните приходи, които финансират военната ѝ машина. Логиката е проста. Прекъсване на износа. Намаляване на приходите. Ограничаване на военните усилия. Киев е категоричен по този въпрос: украинските власти постоянно представят атаките срещу петролните терминали като директни удари по военния бюджет на Русия. Те третират всеки барел, който не може да бъде изпратен, като рубла, която не може да бъде похарчена за ракети или мобилизация.

Ройтерс определя мащаба на това прекъсване по категоричен начин. Поне 40% от капацитета на Русия за износ на суров петрол, приблизително 2 милиона барела на ден, в момента е извън експлоатация. Това е резултат от атаките на украински дронове. Те са съчетани с неработещия тръбопровод „Дружба“. Той изпомпва петрол от Русия до Унгария. Влияние оказват и репресиите срещу скритата флотилия от петролни танкери.

Цената на петрола вече е над 105 долара за барел.

Ударите бяха прецизни и разрушителни. В нощта на 22 март украински дронове удариха Приморск, най-големия балтийски петролен терминал на Русия, запалвайки склад за гориво и принуждавайки евакуации. Две нощи по-късно, Усть-Луга, който обработва около 700 000 барела на ден беше ударен. Атаката беше определена от украинската служба за сигурност като най-голямата нощна операция с дронове за годината. И трите основни западни експортни пристанища на Русия вече бяха ударени в рамките на няколко дни.

И все пак в стратегията има дълбок недостатък, който настоящата глобална среда за доставки прави неизбежен. С него плановиците на Киев може би не са се съобразили напълно.

Русия завърши реформата на данъка върху петрола през януари 2024 г. Москва премахна изцяло износните мита. Федералните приходи от петрол сега текат почти изключително чрез данъка върху добива на минерали, или МЕДП. Той е изчислен на базата на цената, умножена по добивания, а не изнесения обем. Руската държава получава заплащане, когато петролът излезе от земята, а не когато напусне страната. Миналата година това генерира приблизително 108 милиарда долара за федералния бюджет. Средно около 9 милиарда долара на месец – при средна цена на суровия петрол Urals между 62 и 65 долара за барел. Това се счита за лоша година. Приходите спаднаха с 24% в сравнение с 2024 г. Причината е понижението на цените и влизането на санкциите в сила.

Суровият петрол Urals вече не се търгува на цена от 65 долара.

Трафикът през Ормузкия проток е сериозно нарушен. Доставките на петрол в Персийския залив са рязко ограничени от войната на Доналд Тръмп с Иран. Руските експортни маршрути през Балтийско море и тръбопровода Източен Сибир-Тихи океан до Китай обаче остават напълно незасегнати. Поради това купувачите се възползват от традиционната отстъпка за Urals. Петролът вече струва над 105 долара за барел, което означава, че средната цена от началото на месеца за март, върху която се изчислява данъкът върху петрола в Русия, вероятно ще бъде в диапазона от 85 до 90 долара за барел. Това е близо 50% над средната цена от 56,50 долара за февруари.

Всяко покачване с 10 долара на цената на суровия петрол Urals добавя приблизително 1,5 милиарда долара към месечните приходи на Русия от данък върху доходите при текущите нива на добив. Очаква се покачването на средната цена да донесе допълнителни 4,5 милиарда долара за руския федерален бюджет само през март. Ако цената на петрола остане висока в продължение на четири месеца, което много енергийни анализатори сега виждат като базов сценарий, това би донесло еквивалента на 0,8% от БВП на Русия под формата на допълнителни приходи в бюджета.

Очаквайки излишък в бюджета, Москва вече е спряла планираните промени във фискалните си правила, определящи каква част от парите, скрити в резервния фонд на правителството, трябва да бъдат изразходвани. Има вероятност те също така да преразгледат съкращенията на разходите.

Украйна всъщност допълнително засилва глобалния шок в доставките на петрол. Това непропорционално облагодетелства бюджета, който Киев всъщност се опитва да атакува. Тежестта се поема от потребителите по целия свят, които плащат рекордни цени на горивата, но не и от Кремъл. Стратегията имаше смисъл, когато петролът струваше 65 долара за барел. При 110 долара аритметиката е в обратна посока.

Автор: Александър Коляндър.

Александър Коляндър е изследовател в Центъра за анализ на европейските политики, специализиран в руската икономика и политика. Преди това е бил журналист за Wall Street Journal и банкер за Credit Suisse. Роден е в Харков, Украйна. Той живее в Лондон.

Още новини в категория Позиция