Зимната смъртност на пчелите в Русенско стигна 70%
Експерти свързват загубите с климатичен стрес и пестициди.
Зимната смъртност при пчелните семейства в област Русе през 2025 година достига между 50 и 70%, като местни пчелари алармират, че традиционното зимно подхранване вече не помага. Това е част от по-широка тенденция на спад на опрашителите в България, която поставя под риск както дивите екосистеми, така и производството на основни храни, посочва агрономът Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, в анализ за научната платформа „Климатека“.
Според анализа натискът идва от комбинация между климатични промени, екстремно време и пестициди. В отделни райони на страната загубите на пчелни семейства достигат между 80 и 100%, което вече се отразява пряко върху пчеларството и земеделието.
Земните пчели и защо са ключови за реколтата
Рачков подчертава, че земните пчели са сред най-ефективните опрашители в умерения климат. Те работят в по-малки семейства от медоносните пчели, но имат предимство при т.нар. вибрационно опрашване. Това е жужене с определена честота, което изтръсква полена от цветовете.
Затова земните пчели са определени като незаменими за култури като домати, чушки, патладжани, ягоди и боровинки. Намаляването им, по данни от анализа, вече води до по-слабо опрашване и до по-малки и деформирани плодове.
По-ниски добиви и риск от трайна промяна в земеделието
Кризата се усеща и в овощарството. Земеделски производители в България отчитат 50–70% по-ниски добиви при овощни култури. Като причина се посочва комбинация от късни пролетни слани и липса на достатъчно опрашители в краткия период на цъфтеж.
През 2025 година в някои райони реколтата от череши е отчетена от стопаните като „абсолютно нулева“, отбелязва анализът. Рачков предупреждава, че при продължаващ спад на насекомите фермерите може да бъдат принудени да изоставят зависимите от опрашване плодове и зеленчуци. Според него това би насочило производството към зърнени култури и би променило трайно хранителния баланс и поминъка в цели региони.
Ефектът се пренася и към дивата природа. Когато дивите цветя останат неопрашени, те дават по-малко семена. Това може да промени растителните съобщества и да намали храната за част от горските животни и птици.
Пестициди, забранени вещества и тежки загуби в страната
Климатичният стрес действа заедно с химическия натиск в земеделието, посочва Рачков. Седемгодишно проучване на биолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ установява над 35 различни токсични пестицида в проби от мъртви пчели.
В анализа се посочва и тревожен сигнал: в проби от мед и зимна храна за пчели се открива активното вещество хлорпирифос, забранено в Европейския съюз от 2019 година. Това е описано като индикация за бавно разграждане в природата или за нерегламентиран внос и употреба.
На този фон загубите по региони са силно неравномерни. Освен 50–70% зимна смъртност в Русенско, още по-тежка е ситуацията в Южна България. В област Ямбол в отделни пчелини загиват 80–100% от семействата, като в анализа това се свързва с по-топло време и интензивно пръскане.
Допълнително изследване от 2025 година в района на Ихтиманска Средна гора отчита рязък спад на земните пчели край обработваемите ниви. Същевременно активността им остава по-запазена навътре в дивите гори.
Какви мерки се обсъждат
Според Рачков изходът изисква цялостна Национална стратегия за защита на опрашителите. Той посочва нуждата от строг контрол върху пръсканията и нелегалния внос на забранени препарати. Сред предложенията са и работеща система за ранно предупреждение към пчеларите и преход към биологична растителна защита.
Като практични мерки на терен в анализа се посочват живи плетове, горски пояси и цветни буферни ивици около земеделските блокове. Целта е да се осигурят подслон и паша през целия сезон.
Рачков отбелязва, че и гражданите могат да помогнат в дворовете и градините си. Като примери дава засаждане на местни медоносни цветя, оставяне на неокосени зелени кътчета и отказ от домашни пестициди.
Още новини в категория Новини от Русе
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Русе

