Антрополози възстановиха лицето на цар Самуил по черепа му

Миниатюрите го показват символично, но реконструкцията стъпва на останки

Автентичният физически образ на цар Самуил остава неясен векове наред. Причината е, че от епохата на Първото българско царство (X–XI век) не са запазени стенописи или ктиторски портрети на владетеля. Затова представата за него идва главно от по-късни източници, които по-скоро разказват драмата около управлението му, отколкото пазят реалните му черти. Единствената възможност за по-близък поглед към действителното му лице идва от съвременната антропология и научната възстановка по открития му череп.

Какво показват миниатюрите в Манасиевата хроника

Най-популярният запазен образ на Самуил е в Манасиевата хроника – български ръкопис от XIV век, съхраняван във Ватиканската библиотека. Ръкописът е славянски и е български превод от времето на цар Иван Александър.

В него Самуил присъства в няколко ключови миниатюри, свързани с края на войните с Византия. Сред сцените са битката при Беласица (1014 г.), ослепяването на Самуиловите войници по заповед на император Василий II Българоубиец и смъртта на царя, представен с царски одежди и корона на смъртно ложе. Тези изображения носят силен разказен заряд, но са създадени столетия след събитията.

Мадридският препис на Йоан Скилица и византийската иконография

Друг важен визуален източник е Мадридският препис на Йоан Скилица – ръкопис от XII век, пазен в Националната библиотека в Мадрид. Той съдържа 574 цветни миниатюри и е описан като най-богатия византийски визуален източник за епохата.

В този препис Самуил е показан като владетел и пълководец – с царска туника, наметало и корона, на кон или на трон в сцени на военни съвещания и битки. Присъства и епизодът със сватбата на дъщеря му Мирослава с византийския благородник Ашот Траханиот, както и отново трагедията след Беласица и кончината на Самуил в Преспа.

В по-късни илюстрирани византийски хроники, включително преписи от традицията Скилица–Кедрин, владетелят често е представян типизирано – като чужд цар с традиционни инсигнии като корона, царски одежди и скиптър.

Защо реконструкцията по черепа променя картината

Според подадената информация, в нито една запазена църква от X–XI век в Преспа, Охрид или Воден няма съхранен ктиторски портрет на цар Самуил. Образът му в стенописта се появява едва през Възраждането, включително в творби на зографи като Захарий Зограф, с представяния в Рилския и Зографския манастири.

На този фон като единствен път към по-реалистична представа за външността му се посочва пластичната реконструкция по черепа. Тя е направена от проф. Йордан Йорданов и екип антрополози след откриването на гроба на Самуил от проф. Муцопулос през 1965 г. Реконструкцията цели да доближи образа до физическата реалност, а не до художествените модели на средновековните миниатюристи.

Още новини в категория България