Браншът: Изкупните цени стоят 15 години, а надценките стигат 150%

Цеков, Вътев и Ганев спорят по bTV за „справедливата стойност“ и регулациите.

Председателят на браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков заяви по bTV, че повече от 15 години изкупните цени на едро за повечето плодове и зеленчуци не са се променили. По думите му това се случва на фона на 10–12 пъти поскъпване на други разходни компоненти. Цеков посочи, че в магазините се виждат 100–150% надценки по рафтовете.

В дискусията за мерките за цените на храните участваха още бившият земеделски министър и производител Кирил Вътев и Петър Ганев от ИПИ.

Производителите трудно променят цените към веригите

Кирил Вътев обясни, че в хранителната верига цените трудно се променят. По думите му производителите трябва да предложат нови цени и те да бъдат приети. Вътев даде пример от практика, при който при ръст на горива, заплати и суровини себестойността е нараснала, но търговски партньор се е бавил пет месеца да приеме предложението. В същото време търговецът е повишил своите цени.

Вътев подкрепи тезата на Цеков, че себестойността на производителя трябва да е отправната точка във формула за определяне на справедлива стойност. Цеков също критикува обсъжданата формула. Той заяви, че в нея не се взема себестойността, на която се произвежда, и определи това като нонсенс. Според него земеделският производител не е защитен от новите административни регулации.

Спорната „медианна цена“ и рискът за качеството

Кирил Вътев посочи, че в момента отправна точка са цените от стоковите борси и тържища. Според него това не отразява реалността, защото много от продуктите по регалите не минават от там.

Друг проблем, според Вътев, е наблюдението на медианната цена за всяка група стоки. Той предупреди, че това може да свали качеството. Аргументът му е, че в една категория има много различни продукти, а медианата ще тласка производителите да „приспособяват“ състава, за да се доближат до нея. Вътев даде пример с сиренето.

„Свръхрегулиран“ сектор и конфликт между цели

Петър Ганев обобщи, че участниците са се обединили около оценката, че секторът е свръхрегулиран. Той предупреди, че много регулации наведнъж може да ограничат малките играчи. По думите му толкова подробни регулации „няма никъде“, като е направено сравнение с Германия.

Ганев добави, че има структурни проблеми в земеделието, но вместо да се решават, те се прехвърлят към крайната цена. Той очерта и вътрешен конфликт между две цели. Едната е ниски цени. Другата е справедливост по веригата и разпределението в нея, което според него вероятно ще доведе до по-високи крайни цени.

Цеков контрира, че ако има българско родно производство, това ще свали крайните цени и ще противостои на скъпия внос.

В дискусията беше повдигнат и въпросът за субсидиите в земеделието. Беше заявено, че се дават субсидии без насреща да се получи продукт. Ганев описа картина на сектор с много чужд капитал, който работи конкурентно и модерно, и друг сектор, който според него не се развива добре заради правила, зависещи от държавата, напояване и субсидии.

Още новини в категория България