Чиновници бавят сондаж в Борисово, 900 декара чакат вода

Зърнопроизводител от Русенско отчита добра 2026-а, но предупреждава за 2027-а.

Зърнопроизводителят Пламен Генчев от русенското село Борисово предупреждава, че следващият сезон може да донесе сериозни финансови трудности за фермерите. Причините, които той посочва пред в. „Български фермер“, са скок на рентите до 50 евро на декар, поскъпване на торовете с 30% и административно забавяне на вече изграден сондаж за напояване, заради което близо 900 декара остават без вода.

Генчев обработва 25 000 декара в община Сливо поле. Той отчита печеливша стопанска 2026 година за всички култури в стопанството. Това става на фона на два поредни губещи сезона за сектора.

Рекордни валежи в Сливо поле вдигат добивите

Според данните, цитирани от „Български фермер“, в региона на Сливо поле за периода от 1 октомври 2025 г. до 1 октомври 2026 г. са паднали 1000 литра дъжд на квадратен метър. Обичайната норма за Русенско е 350–400 литра, а средната за страната е 500–600 литра на квадратен метър.

Валежите са донесли и проблеми. Част от нивите са били наводнени и към момента не могат да бъдат отводнени и засети. В същото време влагата е подкрепила високите добиви при пшеницата, ечемика, слънчогледа, царевицата, рапицата и люцерната.

Генчев посочва, че най-висока рентабилност през сезона има ечемикът. По думите му средният добив е около 800 кг от декар, при по-ниски разходи спрямо пшеницата и минимална разлика в изкупната цена.

При рапицата стопанството прибира около 360 кг от декар, като по оценката на фермера всяка стойност над 300 кг носи печалба. След две години, в които не е засявал рапица заради сушата, той планира да увеличи площите за новия сезон до 5000–5300 декара.

Блокирани инвестиции: трети сондаж чака одобрение година

Въпреки че базата на стопанството в Борисово е на около 5 км от река Дунав, ползването на речна вода според Генчев в момента е невъзможно. Той обяснява това с факта, че старите плаващи станции и тръбопроводи от социализма са изоставени или нарязани.

Напояването на 5000 декара (около 20% от обработваемата площ) разчита на подземни водоизточници. Поливната царевица заема 1700–2000 декара, като 700 декара са на капково напояване, а 1000 декара се обслужват с поливни машини.

Генчев има два узаконени сондажа, но трети сондаж в Борисово, който е изграден и оборудван с водомери и нивомери, чака одобрение от институциите вече една година, посочва той. Според думите му заради забавянето около 900 декара остават без вода.

Инвестицията за съоръженията за 900–1000 декара е 300 000–400 000 евро по два проекта от Държавен фонд „Земеделие“, като по тях са възстановени 50% от разходите.

Фермерът съобщава, че с Националната асоциация на зърнопроизводителите настояват за облекчаване на процедурите. Той обяснява забавянето с аргументи, които според него получава от администрацията – липса на хора и много заявления.

В същото време земеделци работят с държавното дружество „Напоителни системи“ по проект за две общини в региона. Целта, описана от Генчев, е в рамките на две–три години да се възстанови подаването на вода директно от Дунав при село Ряхово чрез нови енергийно ефективни помпи за землищата на Борисово, Малко Враново, Голямо Враново и Ряхово.

Ренти, торове и техника: натискът върху разходите за 2027 г.

От обработваните 25 000 декара в селата Борисово, Ряхово, Стамболово, Кошарна и Малко Враново около 10 000 декара са собствена земя на Генчев, а останалите са наети. Той посочва, че плаща рентите авансово и вече се е издължил за стопанската 2027 година.

По думите му рентите в община Сливо поле са се върнали към 50 евро на декар, след период на спад до около 40 евро. Той предупреждава, че това се случва при още 30% нагоре разходи за торове и горива, което според него прави 2027 година трудна за стопанствата.

Като подход за частична компенсация фермерът описва отглеждане на втора култура върху поливни площи след жътвата на пшеницата и ечемика в края на юни и началото на юли. Така с една рента се прибират две реколти, а разходите за втората култура са основно за семена, гориво и вода.

Генчев поставя акцент и върху цената на техниката. Той дава пример, че преди тракторите са стрували 300 000 лева, а сега са 300 000 евро. Фермерът посочва и ефекта от бавното администриране на проекти по европейски програми, което според него отнема около две години. При инфлация 8–9% годишно, по негови думи, цената на предварително оферирана машина за 150 000 евро може да се увеличи с 10–15%, което на практика намалява ефекта от субсидията.

В частта за субсидиите Генчев твърди, че европейското подпомагане на практика не остава при арендаторите, а се преразпределя към собствениците на земя чрез ренти. Той изчислява, че при подпомагане от 1 млрд. евро за сектора, зърнопроизводителите изплащат 2–3 млрд. евро под формата на ренти.

Още новини в категория Новини от Русе