Църквата почита свети Нестор и Димитър Басарбовски

Празникът припомня мъченичеството в Солун и отшелничеството край Басарбово.

Православната църква чества паметта на свети мъченик Нестор и на преподобния Димитър Басарбовски. Денят събира две различни, но свързани чрез вярата истории – за изповедничество и мъченичество в Солун и за скромен, отшелнически живот край днешното село Басарбово в Русенско.

Свети мъченик Нестор: двубоят в Солун и присъдата

Свети Нестор бил оръженосец на свети Димитър Солунски, който е бил честван предния ден. След като Димитър бил хвърлен в затвора заради християнската си вяра, Нестор получил от него разрешение да се изправи срещу могъщия Лий.

Лий се прочул с това, че с лекота убивал християни в цирка на Солун. Нестор излязъл срещу него и, според преданието, с Божията помощ надвил гладиатора.

Този изход обаче довел до незабавна реакция от император Максимиан, който присъствал на двубоя. Императорът разпоредил Нестор да бъде обезглавен, като причините били две: че Нестор бил християнин и че убил любимия гладиатор на владетеля – Лий.

Преподобният Димитър Басарбовски: живот на смирение и покаяние

За свети Димитър Басарбовски „История славянобългарска“ на преподобния Паисий Хилендарски посочва, че е живял през XVII век, а други жития го датират по-рано. Според сведенията той бил беден човек от село Басарбово в Русенско.

Възпитан в християнската вяра, Димитър живеел скромно и праведно. Пасъл овцете си край реката и приемал това време като благодатно за молитва и за размисъл върху Божиите заповеди и думите на Иисус Христос, които слушал в църква.

В житието се разказва и за силното му чувство за покаяние. След като веднъж неволно стъпил върху гнездо в тревата и смазал малки птиченца, от разкаяние три години не обувал обувка на този крак.

Басарбовските пещери и пътят на мощите до Букурещ

Според преданието преподобният Димитър пръв се заселил в скалните пещери срещу селото. На това място днес се намира Басарбовският манастир. Там той се подвизавал като отшелник и се молел не само за себе си, но и за своите съселяни и за целия свят.

Когато дошъл краят на земния му живот, според разказа легнал между две каменни плочи и така предал духа си на Бога. След време тялото му било намерено нетленно и било прибрано в селския храм.

По-късно, през 1767 г., по време на Руско-турската война, руски генерал взел светите му мощи с намерение да ги отнесе в Русия. В Букурещ обаче бил помолен да ги остави на архиепископията. Оттогава мощите се пазят в храма „Св. Константин и Елена“ до патриаршията, а светецът се почита като покровител на румънската столица.

Още новини в категория Новини от Русе