Ели Унру откри Русе 2026 с „Риби в мътни води“

Авторката разказва как архиви и семейна памет съживяват съветските германци

Ели Унру се среща с публиката в Русе веднага след официалното откриване на международния литературен фестивал Русе 2026. В рамките на събитието тя представя книгата си „Риби в мътни води“, която връща читателя към живота на съветските германци и дългите следи на депортацията и страха.

Родена през 1987 г. в Казахстан в семейство на менонити, същата година Унру е отведена от родителите си в Германия. Днес тя работи в Архива на германската литература в Марбах, където, по собствените ѝ думи в интервю за Детелина Каменова, вниманието към детайла и „протоколите на ежедневието“ е част от професионалната отговорност.

Роман за 70-те: наследени истории и лична интерпретация

В интервюто Ели Унру обяснява, че действието на „Риби в мътни води“ се развива в Съветския съюз през 70-те години. Тя уточнява, че няма лични спомени за това време и място. Затова е разчитала на разказите и описанията на семейството си.

Авторката посочва, че тези истории са се превърнали във „вторична памет“. В същото време, подчертава, че подборът и събирането им неизбежно включва нейна интерпретация. Дава пример с решенията как малка случка да замени по-голям конфликт. Според нея книгата е смес от наследени истории, собствени наблюдения и въпроси, които възникват и извън конкретен исторически контекст.

Менонитският пацифизъм като уязвимост и опора

По темата за менонитите и традиционния им пацифизъм Унру казва, че и двете тези могат да са верни. Според нея пацифизмът може да ги прави уязвими, но и да служи като щит за оцеляване.

Тя припомня, че по време на гражданската война около Руската революция е имало опити за самоотбрана, но те са дошли късно и са били слаби. Отбелязва и че други групи с германски произход също не са имали шанс.

Унру подчертава, че много менонити са успели да избягат навреме от Съветския съюз към Канада и различни страни в Южна Америка. По думите ѝ те са изпращали пратки, опитвали са да помагат на свои близки и са работили за това да се осветли положението на останалите. Според нея пацифизмът е направил преместването по-приемливо и е укрепил връзките в общността.

Езикова смес и фрагментирана структура срещу мълчанието

В „Риби в мътни води“ авторката използва езикова смес от немски, руски думи и традиционния диалект Plautdietsch (плаутдич). Тя обяснява, че това е езикът, на който историите са ѝ били разказвани, и че би било неправилно да го пропусне.

Унру разказва, че е търсила баланс, за да не изглежда текстът като имитация или подигравка. Отделно посочва трудността, че този език няма стандартизирана писмена форма. Това я е принудило да намери последователен начин за изписване, без текстът да изглежда произволен.

Авторката обяснява и избора си на нелинейна, епизодична структура, вместо класическа семейна сага. Според нея целта не е да се разкаже произходът на травмата. По-важно е да се покаже как тя влияе на следващите поколения и как живеят с постоянен страх.

Тя добавя, че мълчанието като стратегия за оцеляване е важен мотив. Героите не са хора, които говорят за себе си, и затова тя трябва да разкаже историите им вместо тях. По думите ѝ, едва заедно те изграждат по-голямата картина.

Унру коментира и темата за миграцията и изселването. По думите ѝ писането в сегашно време е начин преживяването да стане по-осезаемо и да се избегне дистанцията на „отдавна отминалото“. Тя посочва, че когато знаем, че някой е избягал, е лесно да питаме защо не е останал. Но за хора, които никога не са бягали, е трудно да си представят обстоятелствата, които правят оставането невъзможно.

В разговора е засегнат и географският контраст в книгата. Според Унру той може да се разбира като напрежение между общинската автономия и нарастващия държавен контрол. Тя дава пример, че в Казахстан поддържането на автономия изглежда изисква героите да огъват или заобикалят закона.

В края на интервюто авторката уточнява, че „рибите“ не експлоатират хаоса. По думите ѝ те са принудени да навигират в хаоса, в който са ги хвърлили други. „Мътността“ затруднява оцеляването, но дава и възможност за скриване.

Още новини в категория Новини от Русе