ИПИ: Средната заплата вече купува 900 л бензин и под 800 л дизел

Адриан Николов отчита спад в достъпността от пролетта на 2026 г.

Поскъпването на горивата отново поставя въпроса колко тежи зареждането върху бюджета на работещите. По-важно от цената на колонката е колко гориво може да се купи със средна заплата. Така измерена, достъпността на бензин А95 и дизела дългосрочно расте, но при кризи пада рязко. Този извод прави икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.

Как се измерва достъпността на бензина и дизела

Според анализа се сравнява средномесечната цена на бензин А95 и дизел със средната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение. Цените на горивата са преизчислени на база седмичните данни от петролния бюлетин на Европейската комисия.

Николов обяснява избора да се използват заплатите на работещите, а не доходите на домакинствата, с две причини. Първо, данните позволяват сравнение на месечна база, което е важно при силни ценови колебания. Второ, работещите са сред основните потребители на горива заради пътуването до работа. Затова те по-трудно свиват потреблението си при поскъпване.

Дъното през 2008 г. и възстановяването след кризата

Методът позволява исторически сравнения от началото на 2008 г. Периодът включва глобалната финансова криза, ковид пандемията, руската инвазия в Украйна и сегашната война в Близкия изток.

Според ИПИ абсолютното дъно на достъпността е в края на 2008 г. Тогава комбинацията от скъп петрол и ниски заплати сваля показателя до близо 200 литра гориво със средна заплата.

След това следва период на относително висока достъпност. Причината е спад в цените на горивата заради слабо търсене и потисната икономическа активност. Показателят стига до почти 400 литра с една заплата, равнище, което според анализа се достига отново чак през 2015 г.

От пик над 1100 литра до сегашния спад

В дългосрочен план периодът преди 2020 г. се характеризира с постепенно увеличение на покупателната способност спрямо горивата. По данни от анализа това повишение за 12 години е около три пъти, до 600 литра в края на 2019 г.

След това започват силни колебания. По време на ковид пандемията ограниченията за пътуване и високата несигурност потискат цените на горивата. Те падат до под 1 евро на литър за почти цяла година. Това води до по-висока достъпност.

Обратен ефект има войната на Русия срещу Украйна. Според Николов тя предизвиква значителен шок на суровинните пазари и висока инфлация.

Анализът отчита, че ценовият шок през лятото и есента на 2022 г. е последван от нормализация. Достъпността се връща към тенденциите отпреди пандемията. До началото на 2026 г. и избухването на войната в Близкия изток тя нараства до пик от над 1100 литра гориво със средна заплата.

От пролетта на 2026 г. обаче достъпността намалява бързо, основно заради ръст в цените на горивата. Към септември, според изчисленията, са достигнати около 900 литра бензин и под 800 литра дизел със средна заплата.

Николов посочва, че така измерената покупателна способност е близка до нивата от началото на 2024 г. при дизела и от началото на 2025 г. при бензина. Това означава, че въпреки високите цени в момента средната заплата купува приблизително същото количество гориво, както преди година при бензина и преди две години при дизела.

В заключение икономистът подчертава, че дългосрочната тенденция остава към увеличение на покупателната способност спрямо горивата. Той допълва, че има място за краткосрочни намеси за облекчаване на настоящия удар. Според него те трябва да са временни, ограничени и целенасочени, и да не остават след отшумяване на проблемите, които решават.

Още новини в категория България