„Кореком“ превърна доларите в пропуск за Запада

Мрежата носи 608 хил. долара за 15 месеца и затваря през 1991 г.

За няколко поколения българи малък шоколад с неизвестна изненада, дънки, които не се намират в обикновен магазин, или касетофон „Сони“ не са просто покупки. Те са спомен за „Кореком“ – магазини, които се появяват през 1960 г. и стават едно от най-видимите лица на социалистическия дефицит. В тях се пазарува със свободно конвертируема валута, а не с левове. Това превръща стоките зад витрината в знак за достъп до долари, роднини в чужбина, право на пътуване или работа извън страната.

Какво представлява „Кореком“ и защо е различен

Името идва от френското Comptoir de Représentation Commerciale, което означава „кантора за търговско представителство“. Първоначално идеята е свързана с обслужване на чужденци и чуждестранни мисии. Скоро обаче магазините започват да привличат и български купувачи.

Още в първите години „Кореком“ носи значителни валутни постъпления. За периода от 1 февруари 1960 г. до 30 април 1961 г. чрез предприятието са реализирани около 608 хил. долара.

Какво се продава: от уиски до „корекомски яйца“

Асортиментът изглежда впечатляващ на фона на празните или еднообразни щандове в останалата търговска мрежа. Продават се западни цигари, уиски, козметика, дънки, обувки, часовници, фотоапарати, касетофони, телевизори, списания и играчки. Сред най-запомнящите се стоки са шоколадовите яйца с играчки, останали в езика като „корекомски яйца“.

В магазините попадат и български стоки, които иначе трудно се намират в страната. Това са продукции, предназначени за износ, но върнати на вътрешния пазар срещу валута. Така „Кореком“ едновременно показва какво липсва на обикновения пазар и как държавата се опитва да привлича твърди пари.

Правила за покупка, цени и краят през 1991 г.

През 1974 г. постановление на Министерския съвет официално определя дейността на предприятието. То включва продажба на български и вносни стоки, автомобили, резервни части и дори недвижими имоти срещу чужда валута. По-късно режимът за български граждани е допълнително формализиран. От 1986 г. покупките се извършват чрез банков превод или личен чек, придружен от чекова карта и паспорт.

В русенски документи от края на 70-те години са посочени касетофони за 80–120 долара, часовници „Сейко“, уиски „Джони Уокър“ и хладилници. За човек, който получава заплатата си в левове, тези цени са недостижими без валута. Затова пред магазините се появяват опашки, посредници и неофициална търговия.

Ръководителят на русенския клон на Държавния архив Толя Чорбаджиева описва тези магазини като „вълшебно място“ за хората по времето на социализма.

В Русе, граничен град с международен транспорт и речен трафик, е имало седем магазина „Кореком“. В последните три дни преди закриването им през април 1991 г. клиентите харчат над 100 хил. долара, което е четири пъти повече от оборота за обичаен тридневен период.

След политическите и икономическите промени западните стоки постепенно излизат от специализираните магазини и влизат в обикновената търговия. Така „Кореком“ губи ролята си на единствен прозорец към света, но остава като памет за време, в което шоколадово яйце, чифт дънки или японски касетофон можеха да изглеждат като недостижим лукс.

Още новини в категория Новини от Русе