Общински съвет – Русе готви звание за Стефан Цанев

Предложението е за „Почетен гражданин“ на 17 септември, по повод 90 години.

Заглавия (Headline)

1. Общински съвет – Русе готви звание за Стефан Цанев
2. Искрен Веселинов предлага Стефан Цанев за почетен гражданин
3. Русе планира да удостои Стефан Цанев на 17 септември
4. Стефан Цанев навършва 90 години през 2026
5. Балансирано: Русе обсъжда звание „Почетен гражданин“ за Стефан Цанев

Подзаглавие (Subheadline) Драматургът и поет е роден в Червена вода и учил в Русе.

Преразказан и редактиран текст Общинският съветник Искрен Веселинов предлага Общински съвет – Русе да удостои писателя, поет и драматург Стефан Цанев със званието Почетен гражданин на град Русе. Предложението е предвидено за 17 септември, по повод 90-годишния юбилей на автора, който през 2026 навършва 90 години.

Предложение за почетното звание на 17 септември

В мотивите към предложението Стефан Цанев е представен като автор с национално признание. Посочено е и, че той е интелектуалец с активна гражданска позиция.

Биография: от Червена вода и Русе до театъра

Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, община Русе. Завършва средното си образование в Русе. След това завършва журналистика в Софийския университет през 1959 г. и драматургия в Московския киноинститут през 1965 г.

Според описаната биография, Цанев е работил като кореспондент. Бил е редактор в Студия за игрални филми в периода 1965–1967 г. След това е драматург в Държавен сатиричен театър (1967–1970). Работил е и в Театъра на окръзите (1970–1973). Бил е част от екипа на театър „София“ (1973–1984; 1991). Работил е и в Драматичен театър – Пловдив (1984–1991).

Книги, пиеси и международни сцени

В текста се посочва, че Стефан Цанев е автор на публицистика и проза. Пише и стихове, както и пиеси за деца. Сред изброените стихосбирки са „Часове. Стихове“ (1960), „Композиции. Стихове“ (1963), „Аз питам. Стихотворения и поеми“ (1975) и „Реквием. Стихове“ (1980). Споменати са още „Лирика“ (1983), „Поеми“ (1984), „Небесни премеждия. Стихове“ (1986), „Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения“ (1988) и „Спасете нашите души! Стихове“ (1992).

Сред посочените пиеси са „Процесът против богомилите“ (1969), „Последната нощ на Сократ“ (1986) и „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1987). Отбелязано е, че негови стихове са превеждани на много европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит. Посочва се и, че пиесите му, сред които „Последната нощ на Сократ“ и „Другата смърт на Жанна д`Арк“, са поставяни в над 200 театъра в България и в чужбина.

В мотивите е изтъкнато, че теми от творчеството му имат връзка с родния край. Като пример е даден романът „Мравки и богове“.

Още новини в категория България