Проф. Марко Тодоров превърна Русе в център на приложната наука

Държавният архив в Русе припомня пътя на ректора и учения.

Проф. Марко Марков Тодоров е роден на 15 септември 1920 г. във Враца. По данни на Държавен архив – Русе, той оставя дълбока следа в развитието на висшето образование в града, след като през 1955 г. пристига в Русе и поема ключова катедра във ВИМЕСС – Русе.

От Враца и София до Мюнхен

Марко Тодоров завършва полукласическия отдел на Втора мъжка гимназия в София през 1939 г. След това се явява на допълнителен зрелостен изпит в реалния отдел.

Висшето си образование по строително инженерство получава в Германия. Завършва Висшето техническо училище в Мюнхен през 1943 г. Още като студент започва научна кариера като помощник-асистент на проф. Ворх в катедра „Статика и стоманени конструкции“.

В Мюнхен среща и бъдещата си съпруга – германката Гертруд. По време на Втората световна война политическата обстановка го принуждава да се върне в България сам, докато съпругата и синът му остават в Мюнхен. След завръщането си той отбива редовната си военна служба, като участва във войната като редник в Първи инженерен полк. По данни на архива, след края на войната почти година продължават усилията му да достигне до Мюнхен и да се върне в България със семейството си.

Русе и ВИМЕСС: катедра, ректорски мандат и научен център

Семейството първоначално се установява в София. На 1 октомври 1955 г., след обявен конкурс, инж. Марко Тодоров пристига в Русе и встъпва в длъжност професор и ръководител на катедра „Теоретична и строителна механика“ във ВИМЕСС – Русе. Според Държавния архив това поставя начало на нов етап, в който Русе се превръща в трайна негова житейска и професионална посока.

Проф. Тодоров бързо става сред любимите преподаватели на студентите, които пазят силни спомени от общуването си с него. Успява да изгради и продуктивни отношения с колегите си в катедрата и института.

Тези качества водят до избора му за заместник-ректор през 1958 г., а през 1965 г. е избран за ректор. Като ръководител на института, по данни на архива, той издейства създаването на Научно-изследователски център към учебното заведение. Центърът бързо се утвърждава като фокус на научната работа, най-вече в областта на приложната тематика.

Научни постижения, обществена роля и отличия

Административната натовареност не прекъсва научната му работа. Държавен архив – Русе го представя като изявен учен в механиката на деформируемото твърдо тяло, с разработки в строителната механика и теорията на еластичността. Те са известни както в България, така и в чужбина, и се отличават с научна строгост, оригиналност и практическа насоченост.

Проф. Марко Тодоров съчетава преподавателската и научната дейност с активна обществена работа. Има два последователни мандата като народен представител, 20 години е окръжен народен съветник, както и председател на Окръжния комитет за защита на мира. Бил е и подпредседател и председател на Комисията по образованието към Окръжен народен съвет.

Сред признанията за дейността му са званието „Заслужил деятел на науката“, ордените „Кирил и Методий“ – I степен, „Народна република България“ – III степен, „Червено знаме на труда“, както и Почетен знак на град Русе – златен и Почетен знак на град Русе – за заслуги.

Русенският университет също отдава почит към дългогодишния си ректор. На церемония на 20 септември 1994 г. проф. Марко Тодоров е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Русенския университет. Според Държавен архив – Русе това е титла, връчвана за първи път в историята на висшето училище.

Още новини в категория България