Русенски кооператив доставя моркови и лук за Кауфланд

Девет производители край Голямо Враново вадят над 5000 тона годишно.

Русенски кооператив от зеленчукопроизводители реализира значителна част от продукцията си чрез магазините на Кауфланд. По данни от разказа на Даниел Петров, един от създателите на обединението, организацията работи вече 11 години, обединява девет членове и обработва около 1000 декара, като годишното производство в зависимост от годината надхвърля 5000 тона пресни зеленчуци. Основните култури са моркови и лук, отглеждани в района на с. Голямо Враново край Русе.

Как кооперативът започва и какво изисква от членовете

Според Даниел Петров началото е било почти по неволя. Семейството му вижда възможност за финансиране чрез кооперативен модел и привлича съседни стопанства към общи критерии за производство. В първите години терминът кооператив не е приеман лесно. Петров обяснява, че е имало недоверие и притеснения.

Постепенно моделът започва да работи. Площите растат, а продукцията намира пазар. Това привлича нови членове. По думите на Петров вече има и интерес от стопанства без предишен опит в зеленчуците. Пример от последната година е кооперация от съседно село, която преди е произвеждала само зърно. Тя засажда 100 декара лук по технологията на русенското обединение.

Петров подчертава, че кооперативът не е само общо предлагане на по-големи количества. За членство се изисква работа по общи правила. Всеки член следва една и съща технология и конкретни критерии за качество. Причината е, че на пазара стои името на организацията. Това води до строг подбор на партньори и постоянни изисквания във времето.

Проследимост, проверки и стандарт за качество

Кооперативът работи с проследимост на партидите. По баркода на опаковката може да се проследи историята на зеленчука. Според Петров това включва кой и кога го е произвел, от кое поле идва и какви практики са използвани.

Контролът продължава и след излизане на продукцията от базата. Вземат се проби за анализи, без производителите да знаят предварително кога и от коя партида. Според Петров целта е не само количество, а постоянно качество.

Машини вместо работници и нови изисквания за големите вериги

Производството около Голямо Враново е напълно механизирано. Управлението на помпената станция, която контролира водата и хранителните вещества, е дистанционно.

Петров посочва три ключови проблема за сектора през последните години. Това са работната ръка, водата и нуждата от правилен сеитбооборот. При морковите и лука се спазва петгодишен цикъл, което означава връщане на същата култура на дадено поле едва след пет години.

Кооперативът търси решения чрез технологии. По полетата работи специализиран култиватор с камера, който следи растенията. Машината се движи прецизно между редовете. Това замества значителна част от ръчното плевене и окопаване. За ваденето на морковите се използва специализиран комбайн.

Петров обяснява, че ефектът е пряк. Ако преди за тези площи са били нужни минимум 50 човека, сега благодарение на машините работят с 5 човека.

Правилното съхранение също е важен фактор. Според описанието първите български моркови започват да се пакетират през юли. При добро съхранение в хладилни камери с вентилиращи системи те обичайно могат да се предлагат до януари или февруари, без разлика във вкуса. В отделни години са съхранявали моркови до май, или до девет месеца след изваждането.

При лука дългото съхранение изисква по-специализирани складове и сериозни инвестиции. Затова удължаването на периода за български лук на пазара е по-трудно.

На този фон идва и партньорството с Кауфланд, което Петров описва като естествена крачка. За производителите това означава достъп до голям пазар, но и допълнителни изисквания. Освен производство са нужни сортиране, подготовка, пакетиране и доставка по конкретни стандарти. Петров посочва, че са необходими сертификати, определени опаковки и постоянство в качеството и количествата.

По думите му през последните години количествата, реализирани чрез Кауфланд, растат значително.

Рискът, който не се управлява с техника

Петров отбелязва, че природата остава фактор, който не може да се контролира напълно. Той дава пример с две градушки в рамките на две седмици, които практически унищожават реколтата. В друга тежка година производителите бракуват около 500 тона лук, вместо да предлагат продукция под стандарта, който са си поставили.

Така обещанието за едно и също качество остава валидно и в трудни години. Според Петров това е и най-трудната част от модела.

Още новини в категория България